Активната страна на злото

Активната страна на злото
Сенчестата страна на злото

„По делата им ще ги познаете.“ (Матей 7:20)

Злото винаги е някъде там – скрито от погледа ти, но те дебне. Злото обгръща душата ти, приковава я към стената и не ти позволява да си поемеш дъх. „По делата им ще ги познаете“ тях… всички тях. Те са навсякъде – в политиката, в Църквата, в медиите, на улицата, сред мои и твои, в домовете ни. Те – тези, които съсипват с безочието си битието на българското общество и тровят общото съзнание. Те – тези, които не знаят къде е границата между добро и зло, а и дори да знаят, то какво ги интересува и защо да се занимават… нали има еврофондове за усвояване. Те са активни и зли и много лесно може да бъдат откроени от нас „обикновените“. Вървят между нас, сеейки семената на съмнението, на отчаянието, на безизходицата, на невежеството, но като че ли ние упорито и насила се опитваме „да си затворим очите“, „от нас да мине“, „ние нали сме си добре“ – познати словосъчетания, нали?

В България има два свята – светът на мъртвите умове и светът на живите. Има едно мъничко местенце, където двата свята се застъпват. Процепът е там. Обикновеният българин се намира именно на това място, от което се иска воля, безупречност и постоянство, за да се измъкне. Но докато сме там ние не сме нищо повече от сводници. Сводничим на някой друг, като работим за него. Водим чужди битки на някои непознати люде, а не собствени такива. Грубата грешка и безсмислица, която наричаме „свой живот“ няма нищо общо със смисления воински живот, който Господ Иисус Христос, ако не заповядал, то поне горещо е препоръчал да водим. Светът на точни действия и решения е съвършен, но можем ли да се освободим от оковите на личните си бесове, че първо да го осъзнаем и след това изпълним?

Съществуват няколко подхода, които ние сме приели за правилни, когато се изправяме пред трудност. Първият е като отхвърлим това, което е станало, става или знаем, че предстои да стане, все едно, че не е било. Такъв е подходът на фанатика. Вторият подход е като възприемем само външната част на нещата и да си повтаряме, че ги разбираме. Такъв е подходът на хибридно религиозния. Третият е като ни обсеби случилото се до такава степен, че нито да го приемем, нито да го отхвърлим – така постъпва глупакът. Воинът обаче се държи така, сякаш нищо не се е случило, защото знае, че не трябва да се страхува от никого и от нищо. Вярва на своя Бог, приема обстоятелствата такива, каквито са, не си въобразява, че всичко разбира или пък че има отговор на всеки въпрос. Христовият воин действа. Така ще познаете тях „дребните тирани“, които активно зловредят и тях „Христовите воини“, които се интересуват и вълнуват от състоянието на собствения си народ, Спасение, ограмотяване на масите и стремеж към доближаване до „другия“.

Трудно е да се обясни гореизложената постановка. Със сигурност няколко реда не биха могли да обрисуват напълно демоничната картина на българското съвремие, за което виновни сме ние и само ние. Всяко нещо е един от милиони пътища – ако изпитаме чувство, че не трябва да следваме определен път, то задължително трябва да се отстраним от него. Не трябва да остава на него… в никакъв случай. Пътят, който сме избрали да следваме, е път на робство, унищожение на националните ни гордости, патриотизъм и достойнство. Все още можем да говорим и обсъждаме изхода, но очевидно не сме дорасли да работим в посока ОСВОБОЖДЕНИЕ. И решението дали да се следва даден път не бива да се повлиява от емоции – страх, честолюбие, гняв или каквото и да било друго, а трябва да си зададем въпроса има ли този път сърце…

Photo credit: интернет

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.