За търговския център и зоната

Tory 02Преди две вечери пътувах към Мол София, за да се срещна с мой много близък приятел, който въпреки всичките си странности, беше перфектната компания за разходка из магазините в търговския център. Беше вече късно за разходка, затова предположих, че има друго нещо, което искаше да ми каже за себе си или, както се и оказа, просто имаше нужда да поседи с някого, на когото имаше доверие и можеше да сподели малките си мръсни тайни. Много мръсни тайни! Пътувайки към мола, минах покрай Зона Б5 и изведнъж онемях. Нощта толкова плътно беше покрила целия град, но не и Зоната. Светлините на блоковете светеха в тъмното като бисери в някаква съвършена подреденост. Усещаше се уютът и спокойствието на всички семейства, които живеят там. До този момент не бях осъзнавала колко обичам София през нощта. И друг път се бях заглеждала във формата на блоковете и уличните лампи, както и в красивия залез, който се вижда от там, но никога не си бях давала сметка, че искам да прекарам незнайно колко време просто застанала в тъмното пред величието на гледката. Не бях сигурна дали искам да живея точно там или някъде по-отстрани, за да се показвам нощем от прозореца си и да виждам целия комплекс. Дали тази вечер беше от „онези“, в които си спомням или просто не мога да изтрия любовта си към града? Дали обвързаността ми към Зона Б5 е заради чувството ми за естетика, близостта до мола или творческото ми въображение, не мога да кажа. Докато седях в таксито, си спомних за един много интересен мъж, който ми беше приятел преди много години. Той има същото чувство за естетика като моето. Той е от хората, които умеят да виждат красивото, дори в обекти, които на пръв поглед изглеждат грозни. Впрочем той е един от последните джентълмени, за които вече споменах. Дали фантазиите трябва да оживеят и да бъдат изпълнени или именно това е нещото, което ни държи живи – преследването на фантазиите и усилията, които полагаме, за да ги достигнем… Същият джентълмен ме бе научил през годините да се вглеждам в себе си и да ценя свободата си. Да бъда воин и да обичам живота, но най-вече – да гледам кефа си. Но така и не разбрах дали той достигна неговата свобода. Аз имам навика да трия телефона му от време на време, когато сметна, че няма смисъл да поддържам връзка с него. Този път обаче беше окончателен. Аз не само изтрих телефона му, но и себе си от живота му. Или може би чаках подходящия момент, в който отново да се появя на сцената с гръм и трясък, както бях свикнала да правя с него? Ха-ха, винаги успявах да се появявам от нищото и той всеки път реагираше, като че ли за първи път му го причинявам. Явно умея да бъда себе си много добре.

Фотограф: Ивайло Петров \ Ivaylo Petrov Photography

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.