За музиката, любовта и… счупената китара – Жоро Янакиев

Joro Yanakiev

Е, приятели, ето че дойде момент, в който трябва да се сбогуваме с нещо хубаво, за да посрещнем нещо много по-красиво. Досегашната via, по която вървяхме ни доведе до задънената си част. Тогава аз, главният редактор Тори Алберт, събрах своите най-верни и доказали се колеги, хванах ги под ръка, върнахме две крачки назад и направихме съдбоносен virage – завой, по съвсем нова via.

В новия проект на Creative Zone Leaders – VIRAGE JOURNAL ще говорим за завоите и обратите в живота. А както вече добре знаете, старата традиция на нашия екип гласи, че винаги трябва да даваме пример чрез нашите гост звезди. Именно затова с вълнение ви представям първия ни гост, застанал пред обектива на Ivaylo Petrov Photography и моя диктофон за този проект – Жоро Янакиев.

Жоро Янакиев е бас китаристът на рок легендите „Сигнал“, на 12 януари представи първия си солов албум, той е романтичен и… влюбен. Да, момичета, той не е свободен. Но, за да разберем какво още е и не е Жоро, екипът ни се срещна с него в култовата софийска бирария „Прага 18“. Бяхме посрещнати сърдечно, а лошото време не попречи да заснемем и първите кадри.

Здравей, Жоро! Благодаря от името на целия ни екип за отзива на нашата покана да бъдеш първа гост звезда в най-новия проект VIRAGE JOURNAL. Поводът за днешната ни среща пък е един твой нов проект – първият ти самостоятелен албум „Лека нощ“. Разкажи ни повече подробности около създаването му.

Здравей, Тори! Искам първо и аз да благодаря за поканата (усмихва се…).

За албума – първоначално нямаше идея за албум. Тези песни, които записах и в последствие влязоха в албума бяха песни, които просто записвах и експериментирах вкъщи. Идваха ми идеи за различни мелодии и текстове, но не целях да ги събера в албум. Оставих ги да отлежат в компютъра ми, може би и затова толкова време се забави издаването на албума (три години). В последствие на работата започнаха да се получават едни хубави песни, които дори моите колеги от „Сигнал“ харесаха и одобриха. Всъщност именно те ме подкрепиха да довърша започнатото, защото има потенциал. На мен малко ми трябваше, за да започна да оформям нещата. Разбира се, моите колеги ми помагаха много с идеи, напътствия относно аранжименти и други музикантски неща, вдъхваха ми кураж. Накрая вече, когато албумът стана готов и излезе от печат, след като мина и самата премиера (13 януари), представяйки всички песни на живо с момчетата, с които записвахме, имаше доста колеги, които казаха добри думи. Това доста ме учуди, тъй като някои от тях могат да бъдат мои бащи. Това са музикални рок легенди на България. Но същевременно и ме зарадва, защото това е едно признание, на което държа. Голямо удоволствие!

Ти спомена, но все пак колко време ти отне целият процес на създаване на албума от първата песен, първия стих, до обложката и премиерата? Коя е първата песен?

Тук малко ме затрудняваш, защото аз понякога започвам един текст и стигам до един момент, в който спирам да пиша по него, захващам втори, трети. Същото и с музиката. Или пък в случая се запознах с две момичета Венета Божидарова и Деси Димова, които написаха няколко от текстовете в албума и се получиха много добре.

Първата песен, която написах, е кратка история. Тя много спонтанно излезе от душата ми. Разказва за първата среща с моята приятелка, първите мигове, първите трепети, първата целувка. Не знам защо тази песен ми дойде така в три четвърти (валс). Така тръгна от самото начало, но реших да го оставя, тъй като е интересна комбинация между рок балада и валс. Тя е една от любимите ми в албума.

J. YanakievИнтересно. Можем ли да кажем, че любимата е музата за „Лека нощ“?

Точно така. Тя е вдъхновението. Когато аз започнах албума ние вече бяхме две-три години заедно. Но тази тръпка, която срещнахме в началото е запазена и до днес. Може би ще ме вдъхновява за още песни.

Надявам се да има още такива песни, защото се е получило наистина добре. Личният ми фаворит е „Лека нощ“. Повече подробности?

„Лека нощ“ е една от последните песни, които написах. Интересно около нея е, че тя стана за два-три часа – много бързо. Всъщност аз сънувах мелодията на припева. Събудих се много рано сутринта и просто реших, че това нещо трябва да го запиша, за да не го забравя. Седнах на компютъра, изтананиках си го тихичко и така ме повлече самата мелодия, че изобщо не си и легнах. Напротив. Направих си кафе и до обяд беше готова. Това при мен много рядко се случва.

Колко време отнема да стане една хубава песен?

Различно. По принцип ги правя по месец или два. Случва се да стигна до един момент и да зацикля. В такъв случай си отпускам душата и оставям вдъхновението да се върне само при мен. Докато „Лека нощ“ стана за няколко часа.

„Лека нощ“ е и заглавието на албума. Негов кръстник е Данчо Караджов, който също е бил в наш по-стар проект.

Да, той ме попита първи дали съм измислил име на албума, когато видя, че нещата вече отиват към печат. Аз не бях мислил сериозно. Първо не исках да има заглавие, после пък като че ли исках да е кръстен на първата песен „Безнадеждно влюбен“ – песен, която също олицетворява мен като личност и като състояние на духа в момента. Но Данчо каза, че трябва да го послушам, тъй като той има доста албуми зад гърба си и предложи „Лека нощ“. Според него тази песен представя най-добре мен. Доста се замислих, споделих това с приятели, те ме подкрепиха и аз се съгласих.

J. Yanakiev 02Освен момчетата от бандата и приятелката ти, другите твои близки как приеха идеята за албума? Имаше ли някой, който се е опитал да те разубеди?

В интерес на истината никой не се опита да ме разубеди, защото всички знаят, че аз като си намисля нещо и ни кой не е в състояние да ме спре. В момента в България няма смисъл да се издават албуми по принцип, знаем какво е положението, но… аз реших и го направих.

Добре де, а все пак какви трудности срещна по пътя?

Най-трудните моменти бяха, когато имахме часове за записи с други мои колеги, които не са момчетата от „Сигнал“. Гордея се, че работих с тях, те са били много години на сцената – хора, които имат много опит на сцената и ми беше лесно да работя с тях. Но проблемите, които се явяваха бяха когато имаме часове за запис, пък някой пътува с основната си група на участия. Но ние приемахме тези моменти с усмивка на лицето. Беше си купон в студиото.

Все пак основното чувство, вложено в албума е любов. Както знаем, няма по-силна мотивация и вдъхновение от любовта.

Точно така е. На самите колеги, с които записвах, им хареса концепцията на албума. Когато им пусках демо версии те се впечатляваха и проявяваха ентусиазъм да го запишат с мен. Веднага се съгласиха. Самият процес мина много весело. Нямаше много музикални спорове, защото всички бяхме на една вълна и се разбирахме само с поглед.

Коя е твоята лична любима песен и коя е на другите от „Сигнал“? На едно мнение ли сте?

Ами, ето например с Данчо се разминахме. Той хареса повече „Лека нощ“, а аз „Безнадеждно влюбен“. В „Лека нощ“ за първи път наблегнах повече на оркестрацията. Това е ново за мен и се гордея с нея. „Безнадеждно влюбен“ е весела песен за момче, което е влюбено в момиче, но накрая се събират.

Не мога да кажа, коя е любимата ми песен. Това са девет песни, които аз приемам за девет мига от моя живот.

J. Yanakiev 03Коя е най-забавната история от целия процес?

(Смее се…) Да, веднага се сещам. Колегите ще ме разберат. При записване на една песен се записват барабани, бас китара и т.н. и идва време да записваме китара със Сашко китариста. Той пристига с една кола пълна с китари и усилватели. Валеше много силен сняг. Претичахме набързо към студиото, включваме инструментите и усилвателят просто изгоря. Това беше планувания ден за китари. Изведнъж ми трепна отвътре, но бързо се оправихме и го приеха с усмивка.

Да очакваме ли клип скоро?

Като че ли не. Като гледам как вървят нещата, не виждам смисъл да заснемам клип. Като независим изпълнител, където и да отида много трудно биха се случили нещата. На кантар съм. Имам идеи за клип, но нещо трябва да ме провокира, за да го направя.

Ако се стигне до този момент би ли заснел твоята любима?

Тя е малко притеснително, но стига да се съгласи – с удоволствие.

Позволи ми да навляза по-дълбоко. Кой е Жоро Янакиев в ежедневието?

Жоро Янакиев е съвсем обикновен мъж. Ставам сутрин, правя си кафе, отивам на пазар по домашни дрехи… не съм от тези, които са родени със златната лъжичка в устата. Опитвам се сам да правя всичко сам, а ако не мога сам обръщам се към приятели.

А на сцената?

На сцената ставам друг. Понякога се гледам на снимки и записи и не се харесвам особено (смее се…). Много пъти съм си казвал, че трябва да се постарая да не правя някои движения или мимики, но в такъв момент от мен излиза чиста емоция.

J. Yanakiev 04Каква е личната ти философия за живота?

Вярвам в това, че пътят е предначертан. Каквото и да ти се случва не можеш да избягаш от това, което ти е писано. Преди години аз много исках да стана хирург. Явявах се на изпити по биология и какво ли не. Искал съм и полицай да стана, но… и тогава не ме приеха, не станах и доктор. Така един ден намерих една счупена китара в кофата. Като я видях и нещо се счупи в мен. Никога не съм искал да ставам музикант, даже музиката не ме интересуваше тогава. Взех я тази китара, прибрах я в мазето и на следващия ден с един чук и пирон реших да я съживя. Уви, не става така. Но тази китара нещо пречупи в мен.

Вярващ ли си?

Умерено вярващ, но клонящ повече към „да“.

Къде е твоето убежище, когато вече няма накъде?

Пак музиката. Без значение дали нещо ме е натъжило или зарадвало. Крия или разкривам всичко чрез музиката.

Песимист или оптимист?

Моята приятелка казва, че съм абсолютен песимист, а аз отвръщам, че съм умерен оптимист. Може би опитът в живота ме е направил такъв. Не се поставям в двете крайности.

С какво се гордееш най-много?

Гордея се с това, че успях да се запазя земен. Не литнах по слава, не започнах да звездея. Запазих много приятели. Останах нормален човек – с всичките си качества и недостатъци.

Ти си първият музикант, който участва в новия ни проект и все още не знаеш, но ние имаме традиция. Всеки гост дава своето послание към нашите читатели и свои почитатели. Какво е то?

Посланието ми е – да бъдем добри, да обичаме, да забравим за тази завист, която ни е налегнала. Да, целият български народ е потиснат, но трябва да имаме сили да изплуваме над всичко грозно.

J. Yanakiev 05Фотограф: Ивайло Петров \ Ivaylo Petrov Photography • Стилист: Nora Radeff

 

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.