Виновен… ок, бе, аз съм виновен!

Виновен... ок, бе, аз съм виновен!

Ето как стоят нещата — мъжете наистина умеят да дразнят жените. Не че ние не го правим, доста успешно при това, но те… те просто имат специален, особен талант, с който могат да ни обезсилят. Мили читатели, не ме разбирайте погрешно. Аз ги харесвам, дори когато проявяват характери. Дори много ги харесвам. Това, което ще ви разкажа обаче няма нищо общо с тяхната мила страна. Те имат и друга — тъмна. Или просто незаинтересована. Страната на нехайството, ето къде се подвизават, когато са си свършили ежедневните задължения. Адмирации на тези, които все пак го правят. От предстоящите ми истории няма как да не забележите изумителната същност на тяхната природа. Това е една микстура между очарователна, детска наивност и феноменална, нечута нужда да досадят на половинките си. Това им поведение е не само впечатлително, но и дори поетично. Само един доказал се във времето поет може да опише това… пословично безгрижие. И преди да съм ви отегчила с описанията и сравненията си, които могат да продължат страници наред — нека най-накрая да премина към ядрото на разказа си.

Небезизвестен факт са различията в поведението на мъжете и жените, поставени в една и съща ситуация. И двата пола имат своите мръсни, малки тайнички манипулации, с които да поставят на колене другия. Освен това всеки човек е уникален сам по себе си, така че нека не прибързваме с изводите. Понякога има ситуации, които могат много да засегнат една жена, според женските критерии, но ако жената е в „онова“ особено, забавно настроение — приема и най-гадното случващо се за страшно интересно и смешно. Ето какво имам предвид.

Днес е неделя. Навън е мъгливо, неприятно, вратът ме боли, нямам вдъхновение и за първи път опитах мазни ребърца. Неделен ден — сами се досещайте какво имам предвид. Цялата скука на земята, цялата мъгла и цялата празнота на улицата пред нас не могат да опишат съвсем напълно това, което преживявам. В единствения едничък момент на проблясък в съзнанието ми, след третото превъртане на новия албум на Бионсе, се сещам за онзи ден в турския магазин в Швеция, където бях шокирана от изобилието репликирани парфюми и най-вече от един, наречен 2 Billion, респективно копиран от 1 Million на Paco Rabanne. Разбира се, това е тема на друг разказ, но всичко започна от тук.

„El amore es un aroma“ лирично споделят Чамбао в песента „Desconosido“. Прави са хората, ще кажат жените, но попитайте мъжете си. Моят принц бе принуден преди три месеца да си купи този исторически 1 Million, което ме направи и щастлива, и не толкова, предвид обръщанията след него на улицата. Развеселена от случката в шведско турския магазин, аз мило погледнах парфюмчето на моето момче и изведнъж, в непосредствена близост до него, в очите ми лъсна шишенцето на друг парфюм. Този път авторът е Gucci, а произведението се казва… Guilty. За секунда се замислих, но смехът ми така напря, че вече не можех да го задържам и избухнах в 5-минутен делириум. След дълъг разпит, с цел да проуча „виновния“ от кого му е и кога е подарен, стана ясно, че е от госпожица, която преди две години го е подарила, очевидно с подтекст, но познайте дали нашият лиричен герой е разбрал намека. Точно така! Не само не го е разбрал, не само че и тогава, и сега не е видял името на парфюма, но и не беше обърнал внимание, че въобще стои върху нощното му шкафче на една нога с другите му вещи… Мацката, разбира се, от тогава не го е търсила. Даже лек спомен му се отключи за жлъчното й оттегляне…

Неприятна ситуация. Напълно влизам в положението на тази жена. Не съм феминист. Не съм дори близо до феминистичните идеали. Но има едно друго качество, което има способността да ме учуди и в двете крайности — човещина. Когато тя липсва, вече няма значение дали си мъж или жена. Всички сме изпадали в неудобни моменти, а този е един от обидните такива. Забавни за едни, обидни за други. Ще оставя на вашето артистично въображение да прецени към коя категория ще включи тези случки.

От предходния пример за мъжка несъобразителност, веднага си припомних личен сблъсък с едно такова.

Преди време, още в началото на романтичната ми връзка със същия човек, имах силна нужда да показвам любовта си. Макар и по детски, бях измислила перфектния подарък, който той сам да открие и да оцени. Всички момичета искаме и мечтаем ТОЙ да забележи малките ни жестове, понякога дори се получава. Моята идея беше да напиша върху огромното огледало в банята „ОБИЧАМ ТЕ!“ с най-скъпото си доматеночервено червило на Dior. Ах, обожавам това червило! Прави устните плътни, големи и толкова подканващи за целувка. Моят приятел се прибра от работа, влезе да вземе душ, а аз затаих дъх пред вратата на банята, очакваща да ме покани вътре и да я изпотим заедно. Уви! Нито аз, нито червилото ми не постигнахме този ефект. Милият дори не беше забелязал, че върху огледалото има нещо. Нещото вече беше просто червено петно, а стимулът ми занапред — изпарен, като гореща вода.

Това обаче не е най-важното. Не е посланието, което искам да ви предам. Те НАИСТИНА не виждат тези малки жестове. Не го правят нарочно, поне не през цялото време. Не демонстрират нищо. Не е конспирация. А лицата им, когато попаднат в такава ситуация… е, това е едно от многото неща, които не трябва да се пропускат, докато сме живи. Ето това е детайлът, който може да разтопи най-студеното женско сърце. Невинността, с която те гледа. Абсолютно не проумяващ какво се случва, защо се сърдиш, защо го приемаш лично. Блуждаещият поглед, виновно търсещ причината на поредната драма… безценно!

Същият ден, в който всички тези мисли ме обладаха, не можех да не се запитам — всички мъже ли реагират така или само моят е специален. И още — има ли начин да намирам решение и веднъж завинаги да сключим примирие по въпроса с малките жестове. Защото, разбирате ли, някои от мъжете, когато ни правят подаръци (макар и 20-левова рокля), да реагираме сякаш са ни купили звезда (оказа се, че е възможно) или 500-левова рокля. Защо? Запитах се още защо аз трябва да се науча да понасям: „Мерси, мила! (целувка)“, да се задоволявам с този отговор, а когато той направи нещо мило, аз да съм готова да направя церемониално парти.

Е, просто нямаше как да не се допитам до моите приятелки. Класическо клюкарстване, но това е положението в женския свят. Тук ще ви предизвикам за пореден път да познаете какво ми споделиха те. Оказа се, че осем от десет имат идентични случаи. Осем от десет… другите две са изключението. Нали знаете, всяко правило има своето изключение и ние много рядко, да не кажа никога, попадаме в този процент. Останалите осем явно трябва да се опитаме да живеем в класическа „несправедливост“ (по-късно ще разнищим и този термин).

Но не си мислете, че приключвам до тук. Аз имам и други любими сцени. Една от приятелките ми успя истински да ме развесели, когато ми сподели нейните преживявания.

Сещате ли се за специфичните, дребни скандалчета, които нищо не означават, но са достатъчно силни, за да ви оставят горчилка в устата за целия ден? Обикновено ние жените първи прощаваме, колкото и да се сърдим. Когато простим обаче изпадаме в един друг вид драматична постановка — вината у самите нас, подсказваща ни, че ние също сме наранили момчетата. Когато вината заговори, обикновено какво правим — връзваме косите (екстеншъни, кичури, плитки и т.н.), залавяме ръкави, прощаваме се с дългите нокти и вадим старата книга на баба с рецепти. От сутринта в 8:00 бройте пет часа — толкова продължава чистенето, подреждането и декорирането на съвместния ни дом. От там бройте още два-три за готвене, 30 мин. за подготвяне на масата, което включва сипване на ракийка и поставяне на ледчета, секунда преди той да се прибере. Е… не звучи ли като старание? Всичко, което получаваме обаче е въпросът: „Бейби, какво прави днес?“… по дяволите! Не е ли очевидно!?

Други такива случаи безброй. Например, когато искаш да си покажеш професионалните грим и прическа, за които вероятно той е платил, новата рокля и ултра високите токчета, но мачът е много по-важен в този момент. Или когато го очакваш той де се прибере късно от работа, направила си се артистично на заспала в леглото, леко отвито краче и перфектни букли на възглавницата, а обувките — секси разбутани на земята. А онзи път, когато му остави романтично послание в бельото и то седя толкова дълго, че когато ти самата го намери го помисли за боклук и хвърли в кошчето.

Всичко това, мили дами, НЕ означава, че те не ни обичат и че не биха направили всичко по силите си, за да ни направят щастливи. И преди да ме репликирате, казах всичко ПО СИЛИТЕ СИ. Не по нашите сили. Мъжете, особено специалните ни избраници, имат качества. От нас се иска да ги разберем, като по-деликатни и сензитивни от тях, да повярваме във възможностите им, да им дадем шанс и отдих от постоянните постановки. За тях е показателно как проявяваме класическото си съмнение и веднъж усетили, че не им вярваме или ги притискам твърде много — трудно ще възвърнем доверието им и ще се затварят все повече в черупките си. Те са в състояние да ни успокоят, ако ние им позволим.

Впрочем, когато все пак реших да подсетя моето момче за всичко, което ме е обидило, когато се опитах да го накарам да се почувства виновен за всички мъже, които реагират така, той съвсем справедливо (казах ви, че ще стигнем до тук) ме попита: „А ти забеляза ли, че някой е откраднал емблемата на колата, която купих, за да се гордееш с мен?“…

Снимки: Интернет

 

 

           

 

 

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.