Убий си тъпия паяк САМ!

fear-02Събуждам се сутринта в не особено добро настроение, то и без това скоро не ми е било добре каквото и да е в живота ми. Трябваше да ставам рано, за да се приготвя за изтощително скучен ден, изпълнен все с неприятни ангажименти – я към работа, я към университет, я към близки и приятели. Направо не ми се мисли как ще изтърпя и днешния ден, но ей-на – станах, направих си кафе, запалих едно наргиле и зачаках що-годе търпеливо да се изтъркалят часовете, та да изляза от нас. Е, да, но направи си планове и гледай как не ти се случват, са казали мъдро хората. Впрочем напоследък се вслушвам все повече в думите на възрастните хора.

Та влизам в банята да се къпя, но на излизане в кърпата ми – паяк. От тези големите, страшните, които те погнусяват. Излишно е да описвам клиничното положение на хората, които имат паника от паяци, какъвто представител съм и самата аз. Точно днес! Когато бързам да изляза! Той беше там, между кърпите и съборените дрехи от гардероба. Какво да правя, какво да правя – настъпи жестока паника, душата ми се разтрепери. И какво прави, когато душата на човек се разтрепери от страх – звъни на мама. Това и направих. Обадих се на мама, тя дойде за части от секундата, връхлетя вкъщи и се втурна стремглаво да рови в нещата ми, за да го открие и изгони. Междувременно, от страх и от глупост, аз седях мокра и гола, току-що излязла от банята, крещейки като идиот и недопираща се до нищо. След 20 минути мама дойде при мен изморена и каза: „Паяк няма!“.

  • Как така няма паяк, бе маме, той беше там. Скри се между кърпите. ОГРОМЕН Е. УБИЙ ГО! УБИЙ ГО! – крещях аз.
  • Слушай какво – паяк няма! Избягал е.„
  • Невъзможно!!! Те винаги се крият в дрехите, в чаршафите, по ъглите. Всичко ли прерови?

Започва се ново ровене, но не – паякът го нямаше. Никъде! Беше се изпарил сякаш в нищото. Сякаш изобщо не беше съществувал. След четири часа преравяне на буквално всеки ъгъл и чаршаф вкъщи, паякът беше изчезнал като с магическа пръчка.

Седнахме спокойно в хола. Аз разтреперано дърпах наргилето, тялото ми трепереше, а мама ми се подиграваше с тресящо се тяло от скрития смях, който я напираше всеки път, когато ме поглеждаше. Накрая решихме, че мозъкът ми развива жестоки игри с мен. И без това от известно време съм под стрес, сигурно ми се е привидяло. Оправихме се и излязохме да вършим разни работи.

По път към нас обаче реших да си взема един флакон с отрова за насекоми за всеки случай. Прибрах се и напръсках навсякъде. След няма и минута – паякът се появи на пода пред мен. Изтръпнах! Сякаш нарочно седеше там и ми се подиграваше. Грабнах разтреперано флакона, напръсках го и… това беше краят. Снимах го за доказателство на мама, че не полудявам. Отпуснах се на дивана смазана от тъпия ден и 6-часовия страх, който ме беше изтощил и се замислих над философията за страховете и великата реплика от „Матрицата“: „There is no spoon…“. За мама паяк нямаше днес…

Поуката – никой, дори майка ти, не може да те спаси от собствените ти страхове. Убий си тъпия паяк сам!

Снимки: Интернет

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.