„Трудностите посрещам с характер“ Диана Любенова

Diana

На пръв поглед Диана е студена и респектираща. Не можеш да подходиш с лека ръка. Облечена е в черно, с тъмни очила, висока, уверена и заета. В течение на разговора вади електронна цигара, слуша внимателно и постепенно разкрива целия позитивизъм, майчински чувства и топли емоции, които те карат да й се възхищаваш. Достатъчно кратка и ясна, достатъчно замечтана, достатъчно балансирана и реална. Жена! Напомня ми на Бионсе в „Who run the world“.

Диана ни позволи да навлезем в душата й, да докоснем онези струни, които я правят хармонична и щастлива, разказа ни какво я вдъхновява с цялата емоция на всичко, преживяно досега. Когато я гледаш, вярваш, че невъзможното е мит, просто трябва да намериш начина. Тя е от жените, за които си казваш: „Искам да бъда като нея, поне малко.“ Освен това тя придаде нов смисъл на думата „Вкусно“. Пожелавам ви вдъхновяващо четене!

Диана, ти си успяла жена, какво обаче ти отне кариерата?

Не бих казала, че ми е отнела нещо. Напротив, работата винаги ме зарежда. Не смятам, че съм дала чак толкова много, напротив, имам сили да давам още и още. Така, че съм заредена с нови емоции, с нова енергия към следващия проект.

Как започва един твой ден? Как се зареждаш?

Моят ден започва с песен от моята дъщеря. Тя се събужда така всяка сутрин, така събужда и мен. Аз я чувам на монитора. И това е едно прекрасно начало на деня. След това всички нормални неща, които правя — закуска за себе си и за нея, кафето го пия общо взето до обяд, защото нямам време да седна сама да си го изпия на спокойствие. Денят ми е изпълнен с доста и различни емоции, преплетени между работата и дъщеря ми. Моите дни са доста еднакви, но не мога да кажа, че са еднообразни. Всеки ден се случва нещо различно и ново! Харесвам си ги.

Какво ти пее София?

София е много позитивно дете. Винаги е в настроение, дори когато плаче, плаче сякаш това и е последният плач. Тя знае повече английски песнички, отколкото български, започва с „Twinkle, twinkle little star“ или „Old McDonald had a farm“. Напоследък много се зареждам от тези детски песни, четем и детски приказки, това са едни позитивни емоции, които ме връщат и към моето детство, гледам и много детски филмчета. Денят ми трябва да е много усмихнат, макар че понякога ми е много натоварено и притеснено, защото имам много неща да свърша и те са все много отговорни.

Как посрещаш трудностите в живота и какво ти помага?

С характер. Смятам, че съм силен характер и всяка трудност е предизвикателство за мен. Опитвам се да ги решавам бързо, за да могат по-бързо да преминат, да са трудности за по-кратко време, да не удължавам агонията на една трудност. Ако ще идва нова — да заповяда.

А каква е надеждата ти в такива моменти?

Ами, че идва следващият момент, следващият миг дори, който ще е позитивен, нов и различен, и ще е по-зареждащ от предишния. Няма как да лежа на трудности и да се оплаквам, да се цупя и да съм недоволна от живота и себе си, защото всичко зависи от теб, тоест от мен.

Имаш ли си любимо място, в което се усамотяваш и намираш спокойствие?

Да, любимото място винаги е някоя книга, в нея съм спокойна. Аз не обичам много да съм сама, освен когато чета, разбира се. Но това е мястото, на което обичам да оставам за по-дълго. Там мога да фантазирам, мога да помечтая, да се посмея дори, или да изживея нечия любов, нечия мъка. Много обичам да чета и това е нещото, което правя с най-голямо удоволствие. Обичам да чета мемоаристика, биографии и автобиографии и ми е много приятно да живея с тях.

Каква е ролята на любовта в твоя живот?

Д: О, любовта винаги е приоритет, винаги е нещо важно. Любовта е всичко! Дали ще е любовта към мъжа до теб, любовта към детето, към моите родители или към най-близките ми хора, или дали ще направиш нещо с любов към някого, който не познаваш или сега се запознаваш, нещо много важно за мен. Както и това да усещам, че съм обичана, не само да давам, но и да усещам, че хората, които ценя и са близо до мен, отвръщат с любов. Това е много важно за мен, може би е важно за мен да съм оценена по положителен начин.

Diana

Ти не криеш, че си заченала ин витро, цялата тази процедура как ти се отрази? Беше ли трудно, беше ли страшно?

Д: Не, тази цялата процедура за мен мина по най-безболезнения и лесен начин, защото съм наясно и съм била съпричастна със съдбата на различни жени, дори и на моята сестра, която се опитваше да зачене ин витро в продължение на единадесет години. Тя се опитваше да зачене по принцип, но зачена ин витро и вече се радва на прекрасен син — Бранимир. Аз нямах този продължителен цикъл от стимулации и хормонален дисбаланс, който имат повечето жени, които се сблъскват с това, нямах неуспешни опити, които да ме стресират допълнително и да изпадам в съмнение дали ще стана майка или не един ден. Това всичко е благодарение на д-р Стаменов — човекът, който ни подари нашата дъщеря. Ние имахме една процедура, той извади една яйцеклетка, която се оплоди и след това ми беше върната. Това е София! Нямах стимулациите, в които са вадят определен брой яйцеклетки и се връщат. Всъщност съм наясно какво изпитват тези жени, които искат да бъдат майки и техните агония и борба продължават много дълго време, защото съм била до сестра си. Искам да кажа на тези жени, ако могат да се зареждат с положителна енергия, където и да я намират, да могат да преодолеят трудните периоди и да вярват в това, че ще се справят.

Ти страхуваше ли се от многото процедури и евентуален неуспех?

Да, аз бях наясно какво предстои и затова при първите неуспешни опити, когато решихме с Лес, че искаме да имаме дете. Разбрах, че трябва да потърся помощ, когато не се случва това по конвенционалния начин. Тогава се разбра, че няма реална причина да не бъдем родители нито в него, нито в мен. Не знаем каква беше причината. Нещата се случиха много бързо.

Какво ти предстои в професионален план?

Надявам се, че ми предстоят много хубави неща. Надявам се, че ще имам повече време за себе си, защото нашата дъщеря вече ходи на ясла и мога да разполагам с времето за себе си. Очаквам нови проекти, нови предизвикателства, не знам какво ми предстои, имам предложения, които обмислям. Идва периодът, в който ще работя много активно.

Как се промени, след като стана майка?

Може би станах по-търпелива по някакъв начин. Усещам, че продължавам да изисквам от хората. Със сигурност вкусът ми към работата е по-осезателен, имах период след раждането, в който не исках нищо друго да правя, освен да отделям вниманието си на нея. Но сега имам това усещане, че ми е вкусно да работя.

Дъщеря ти знае ли, че е дете на известни родители вече?

Д: Едва ли. Аз почти не я водя никъде с мен, с нас, тя не се е сблъсквала с това, че сме популярни личности. Гледала ме е по телевизията в различни неща, но едва ли осъзнава. Ако е възможно, бих отделила този период, бих го удължила повече време. Нека да расте като нормално дете, пък един ден, когато разбере, надявам се да й хареса.

Ти кога разбра, че си известна?

Не знам кога. Не съм го отделяла този период, не съм казала: „Да, сега вече разбрах, че съм известна“. Когато хората започнат да се обръщат след теб или да те поздравяват. Тогава май, не знам. Аз честно казано не обръщам много внимание на тези неща, макар че ми е приятно, когато някой ме спре, за да ми каже нещо хубаво за мен, за моята работа. Това не ме дразни, много ми е приятно. Това значи, че съм си свършила добре работата, ако съм успяла да провокирам поне един човек да набере смелост и да каже: „Аз харесвам това, което правите“. Общо взето в България не сме много дашни на комплименти, така да се каже. Не се радваме много на хората, които по някакъв начин са успели, а това е важно за мен, защото аз влагам много от себе си и тъй като съм перфекционист, винаги гледам нещата да са изпипани, да са харесвани.

В каква фаза е българското кино според теб?

Развива се, определено, снимат се сериали, филми и това много ме радва, защото има работа за всички, има страшно талантливи актьори и хора, които правят този бизнес — от гриповете до режисьора, всичко по канала. Имаме страшно много талантливи хора и дай Боже, да се развиват в България. Вървим напред и нагоре и дано да има повече финансиране, да има повече благодетели, защото е очевидно, че държавата не дава средства за кино. Нека да има повече хора, които обичат киното.

Каква мечтаеше да станеш като малка?

Д: Това, което съм в момента. Исках сцена, исках да пея и винаги съм се занимавала с музика, къде — успешно, къде — неуспешно, но това, че съм на сцена е реализирана детска мечта. Винаги съм имала отношение към блясъка на сцената, към прожекторите, към вкуса на сцената.

Имаш ли проблеми в общуването с другите?

Д: Не, общуването между хората е въпрос на личностен елемент. Няма значение с каква професия си. Актьорите са с повишена чувствителност може би и това е причината да се общува по-трудно с хората на изкуството. Аз нямам проблеми да общувам с каквито и да е хора, по-скоро са ми любопитни, особено ако ме провокират с интелект или с естеството на тяхната работа, или с това, което искат да ми кажат за филм, книга и каквото и да е.

Красивите жени успяват ли повече?

Д: Това е един плюс, определено. Хубаво е красивите жени да имат амбицията да бъдат повече от това да са само красиви. Това може да им помогне в развитието на нещо друго. Обикновено красивите жени използват красотата си само в тази сфера и в един момент я губят, красотата е преходна, колкото и клиширано да звучи. Трябва красотата да се концентрира в личността, така ще бъде по-трайна.

Има ли жена, която те вдъхновява?

Д: О, не мога да кажа само една. Една от първите книги, които прочетох, е биографична за Едит Пиаф, която е написана от нейната сестра. Това е книга, която е адски вдъхновяваща, защото проследява целия живот на тази мъничка, дребна на вид жена, която е колос в музиката. Нейната борба за показване и доказване е нещото, което много ме впечатли. Това е пример за мен, начинът, по който можеш да изживееш живота си. Тя е успяла въпреки ситуациите, в които е попадала в нейния живот.

Много се впечатлявам от Грета Гарбо, Мадлене Дитрих, това са жени, които (все пак са актриси) имат много интересни биографии, вкусни случки, интересен живот, бурен, разнообразен. Харесва ми да чета исторически книги за българските политици по времето на възхода на България. Тези сега не са ми интересни, може би защото са нашите съвременни политици, от които не сме доволни. Не са ми вкусни.

С какво би искала да те запомнят твоите фенове?

Д: Моите фенове не могат да ме познават като личност, затова ако има поне една роля, с която да ме запомнят, ще бъда щастлива.

DianaКакво те изкушава?

Д: О, изкушават ме толкова много неща. Като започнеш от храна, защото все пак се опитвам да се храня здравословно и се лишавам от страшно много неща, които харесвам и обичам, но трябва да има много голям баланс. Обичам да си хапвам много сладкиши, които сега не трябва да ям, сладолед, шоколадови суфлета, ей такива неща. Изкушава ме това, че искам много да пътувам. Това е нещото, което не мога да правя. Много книги. Ето сега, тук, докато снимаме виждам, че има страшно много неща, които искам да седна и да чета, да чета…

Изкушенията са свързани с лишенията, на които съм подложена. Такъв е периодът за мен в момента. Решила съм, че за да постигна други неща, трябва да се лишавам от едни. Не се лишавам от кой знае колко много неща. Винаги трябва да има баланс.

Едно послание към читателите на VIA?

Д: Да са позитивни, да се опитват да намират добродетелите в себе си, дори в непознати хора и да се раздават повече. Да не бъдат егоисти, защото ми се струва, че напоследък сме се затворили в себе си и гледаме само себе си. По този начин изпускаме много около нас, не виждаме нищо, а това не е добре. Ако сме по-заедно, колкото и да звучи това от миналото. Не еднакви, но по-заедно. Струва ми се, че ако правим нещата заедно, ще сме по-щастливи.

Автор: Петя Дилановска • Фотоглаф: Емилиан Дечев • Грим: Габриела Начкова • Прическа: Моника Кръстева • Дрехи и аксесоари: promod • Стилист: Стела Иванова • Интериор: Кафе библиотека ORANGE CENTER • Интервюто е публикувано във VIA MAGAZINE, брой 2 (май 2014 г.)

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.