ТИК-ТАК

TimeСутрин. Телефонът ми звъни, после и другият. Шок и хаос. Главата ми не знае къде е тялото. Ставам. Паля цигара и отивам към кафе машината. Чакам. Усещам аромата на кафето, главата и тялото са на път да се намерят. Поглеждам часовника, рано е. Паля втора цигара. В главата ми започват наченки на мисли. Трябва да свърша толкова неща днес. Нямам време. Пия кафето набързо, за да имам време. Пуша бързо, за да имам време. Обличам се бързо… пестя време. Днес реших, че няма да се бръсна, не искам да губя време. Така си казах и вчера, и онзи ден, и деня преди него. Всъщност, с брада се харесвам, а и пестя време. На работа съм. Не ми се работи, а най-много мразя някой да ти пожелае „Приятна работа!”, двете думи в словосъчетание се самоизключват! Както и да е! Говоря с толкова много хора. За да имам време за всички, говоря бързо. Дано ме разбират, май да. Гледам часовника, движа се добре. Към обяд вече толкова много съм бързал, че се чувствах като Белия заек от „Алиса в страната на чудесата”, не само се чувствах, но май и приличах на него. Над петдесет пъти погледнах часовника си този ден, все едно ме беше страх да не съм го загубил. Харесвах го, ама чак пък толкова… Имам един колега, неговият часовник не работи, а той прилежно го носи и редовно го поглежда. Винаги ми е ставало смешно, но защо ли!? Може би смешният съм аз! Човекът просто харесва аксесоара си, без значение, че не го използва по предназначение (а, тук се получи рима)! Сега осъзнавам колко е щастлив! Той владее времето, а не то него. Пък и часовникът му е готин (аз съм ценител)! Стана следобед, а аз нищо не съм хапнал, нямах време. Нищо, ще ям по-късно! Исках да свърша всичките планирани задачи, за да мога да се посветя след това на себе си, нали затова все бързах. В главата ми постоянно нещо тиктака.

The timeВечер. Положих морното си тяло на дивана, пуснах си John Legend и се замислих. Цял ден препусках, за да имам повече свободно време, не си изпих кафето с кеф, не обърнах достатъчно внимание на никого (най-вече на себе си), не сложих нищо в корема и защо…, за да спестя време, време, в което се чувствах като парцал, изморен от търчане и втренчване в стрелките. Сега нито ми се ядеше, нито ми се говореше. Имах време, но кухо и празно.

Time candelПоводът да ти напиша всичко това, „читателю”, е една гротескна картина, която виждам всеки ден, на път за работа, а именно – погребална агенция, а над офиса и’ сложен огромен електронен часовник. Яко! Броят ни секундите! Както казва женският любимец Куката: „Господ, братле, има график за всеки от нас!”. Смисъл от бързане няма! Читателю, наслаждавай се на всеки миг и превръщай всяка минута в шейсет достойни, прекрасни и стойностни секунди! Аз съм пушач и веднага си спомних любимата ми мерна единица за време: „Всичко ще стане… след една цигара време”! Мисля, че имам какво още да споделя с теб, ама първо ще запаля… с кеф…

ClockАвтор: Владо Миков • Снимки: Интернет

 

 

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.