„Тайната на успеха е в труда.“ Калин Сърменов

Kalin

Ако има нещо, което да обичам на равна нога със слушането на музика и четенето на интересна литература, то със сигурност това е другото най-разпространено изкуство — киното. Обичам киното във всичките му форми — игрални филми, сериали, мюзикъли и т.н. На всички ни е ясно, че холивудското кино държи класациите, но българското кино бе замряло за известно време до преди няколко години — което си е така, така си е. Никой не би казал нещо по-различно. Преминали през морето от любов на латино сериалите, след интересната и нелепа, според някои, инвазия на турски сериали, смело можем вече да се похвалим с наличието на български, при това качествени сериали и игрални филми. Както всеки път, когато се замисля над изкуството, така и в този случай започнаха да ми изникват все повече въпроси. И понеже аз обичам да изпипвам нещата до съвършенство, информирайки се директно от достойни източници, този път няма да направя изключение и обект на моето внимание е един актьор и артист — Калин Сърменов.

Освен телевизионните си участия и прояви в актьорския бранш, Калин разкри на екипа ни една друга негова страна — на художник. New actors studio стана свидетел на нещо наистина интересно, една по-различна визия, която ще споделя с вас в следващите страници.

Здравей, как си?

Благодаря, добре съм. Аз съм от хората, на които винаги им е добре.

Много искам да започна разговора ни с един въпрос, който винаги съм искала да ти задам. Как успяваш да си лъчезарен и усмихнат с толкова много ангажименти?

Това е труд. Както за всяко нещо, полагам усилия. Плюс това ти като разбереш, че животът е толкова кратък и че днес те има, а утре те няма — няма за какво да се преструваш. Отказваш се от всички преструвки и започваш да виждаш по-готини неща около теб.

В този ред на мисли, съществува ли постоянно щастие?

Не, разбира се. Постоянно щастлив е само глупакът. Ти си постоянно не щастлив, за да може от време на време да си щастлив.

Как се справяш в ситуациите, когато е много напрегнато? Как намираш изход?

Аз започвам да мрънкам. Изключително лигав съм (смее се…). Най-близките ми хора много страдат, но си позволявам само пред тях. Това е моя тактика, която съм измислил, защото все пак някъде човек трябва да се покаже слаб. За да не давам козове в ръцете на враговете си, аз предпочитам да споделям на най-близките ми хора. Те са подложени на всичките ми отчаяния, съмнения и стресови ситуации.

А къде се крие тайната на успеха?

За съжаление в България се крие на много глупави места, а не там, където трябва. Но ако се опитаме да се абстрахираме от тази неприятна дестинация, на която се намираме ние — може би в труда. Аз много вярвам в труда и ученето. За мен хората се делят на учители и ученици — аз съм ученик.

Освен очевидните твои таланти и качества, в предварителните ни разговори стана ясно, че се занимаваш професионално с още един вид изкуство рисуването. Разкажи ни повече.

Учил съм много години рисуване. Обичам да рисувам, но за съжаление нямам много време. Приемам го като моя втора професия. Даже наскоро продадох една моя картина, на учудваща за мен цена. (смее се…)

Какво място заема творчеството в сърцето ти?

Аз тази дума като че ли не я приемам. За мен няма творчество и изкуство — има работа. И ако искаш да дадеш свобода на този порив, би трябвало да остане един много личен акт. Запази истината за изкуството за себе си. Трябва да се прави разлика между творчество и продукт, който искаш да продадеш и да направиш бизнес от това. Разликата е много важна!

Коя е най-голямата ти победа в кариерата ти?

Аз имам малко победи, но за сметка на това пък са качествени. Важен е крайният резултат. Например, когато бях ученик, се опитаха да ме изключат от училището. Аз, разбира се бях твърдо решен, че няма да го направят и това няма да се случи на мен. Опитвах се да ги убедя, че няма да ме изключат, защото съм много добър, но те не показваха интерес, докато не им предложих да нарисувам такава картина, че ако някой друг успее да нарисува по-добра от моята, тогава ще приема да ме изключат. До съвсем скоро рисунката ми стоеше там, но вече е в рамка и в моя офис. Аз и в разказите съм така. Всъщност писането е моето хоби.

Ако погледнем малко по-философски на живота и можем да връщаме времето назад, какво би променил?

Има няколко неща. Бих слушал баща си и бих свирил повече на цигулка. Съжалявам, че си зарязах така инструмента. Тогава се интересувах повече от баскетбол и момичета. Трябваше повече да свиря.

Другото нещо, за което съжалявам, е, че изпуснах момента да науча перфектно френски. Вкъщи всички говорят френски, само аз не се справям, което е лошо. Моята баба ме молеше да излизам от стаята, когато ме чуваше как говоря френски. (смее се) Част от психологията обаче е да намериш вина у другите, за да оправдаеш себе си. Паспаланов, мой преподавател, казваше, че вечерно време всички се оправдаваме, а никой не казва за себе си: „Аз съм голям мръсник“, а по-скоро: „Аз му ударих шамар, защото той е лош“. При мен е същото — обвинявам майка си, че не научих френски. Мислех си, че си говорят на друг език, за да не ги разбирам какво си казват, а това много ме изнервяше. Сега виждам, че не е било така. Но въпреки всичко, понеже бях художник, както и баба ми, затова тя ми прощаваше.

Подем на българското кино съществува ли?

Не, няма такъв подем. Българското кино страда и продължава да страда. Ние виждаме резултатите колко са плачевни. Това, което се случи по телевизията с тези няколко сериала бяха едни спорадични изблици, които за съжаление надали ще се повторят. Ние не сме създадени да анализираме. Ние не можем да открием защо едно нещо се случва. Защо Милото е толкова добър образ. Този образ има логика, не защото съм аз. Има дълбок смисъл. Но дори цяла група учени да седнат — пак няма да се установи защо Милото е фаворит на всички.

Милото е абсолютен фаворит. Това е факт.

Да, така е. Ние не разбрахме защо тези няколко филма, които направихме, са добри. Отбягваме анализирането. Тенденция е. Неведнъж ми се е случвало да ми дават рецензии по мои проекти, подписани с правописни грешки… за какво говори това? Докато това продължава, ние никога няма да мръднем напред. На такива хора трябва да им се забрани да работят. Какъв пример дават те? Точно най-доказаните трябва да работят още по-усилено, за да дадат добър пример на младите. Да ги вдъхновяват и поощряват, да ги карат да искат да приличат на тях. Възможно ли е в една комисия от десет човека, които ме оценяват по десетобалната система, един да ми пише осмица, а друг — единица. Това говори, че ние нямаме критерии. Това е изключителен проблем.

Има ли начин да се оправят нещата? Да тръгне по по-добър път?

За съжаление, не. За да има революция, трябва да има кръв. Ние не го можем. Българинът не е революционер. Ние сме по-склонни да се топим едни други. Ставаме свидетели ежедневно огромна завист и мързел. Няма как тези качества да създадат революция. Истината е, че ние седим и чакаме европейските проекти, всички знаем защо. И не мисля, че трябва да сме толкова чувствителни, при положение, че всичко това е очевидно. Както Бойко навремето каза, че материалът ни е лош — прав беше.

Защо се получава това нещо при животните селектираме най-доброто, а при хората излиза, че е обратното?

Най-големият проблем на човешкото съществуване е мозъкът. Първо ние използваме много малка част от него, а и не знаем как да я използваме, което е много страшно. Освен това ние сме единственото същество на тази планета, което знае, че ще умре. Това ни прави изключително уязвими. Само и само да оцелееш, ти си готов на всичко — да се подмазваш, да се унижаваш, да убиеш. Ако един кораб потъне, човекът ще започне да дърпа другия, не защото го мрази, а защото знае, че ще умре и отчаяно ще се бори, за сметка на чужд живот. Животното се страхува, но в никакъв случай не отива да дави другото. Е, ние се давим. Това е страшна трагедия. Социото създава едни условия, които така нареченото мнозинство, не стигат до тази мизерщина — това в по-развитите държави го няма.

Съжаляваш ли, че си роден в България, че именно тук са се развили твоите кариера и живот?

До някъде съжалявам, да. Късно е вече. Може би и аз съм толкова страхлив, колкото всички останали. Измислям си причини. Ако ме питаш сега защо не съм заминал, аз ще ти кажа хиляди причини. Истината е, че е съм изпитвал страх. Имах възможност преди много години, когато бях заминал за Париж — можех да остана там.

KalinЯвно нещо в теб те дърпа много силно към родното.

Разбира се. Аз съм толкова критичен, защото обичам България. Това е осъзнат процес. Като родител, който се кара на детето си, защото го обича и иска да бъде успешно в живота. Ако не исках да има кино, нямаше да се паля толкова. Ако не исках България да е добре, нямаше да съм толкова краен.

А какво трябва да се случи все пак, за да се промени положението?

Съвсем простичко — да се създадат критерии и тези критерии да се следват. Ето днес е 7 април — денят на Сатиричния театър. Миналата година на този ден аз направих нещо, което е много важно за развитието му, но то не се продължи, само защото съм го правил аз. Докато един е работил, другите са мързелували, а после не разбират какво се е случило и логично нещата не се получават както трябва.

Щях да те попитам как определяш себе си като по-емоционален или по-апатичен, но по това, което ни разказваш аз със сигурност бих те определила като емоционална личност.

Напоследък съм започнал и много да плача на кино. Станал съм чувствителен. (смее се…)

Ако не беше станал актьор, художник и автор, с какво друго би се занимавал?

Честно, не си представям себе си в друга светлина. Не мога да се занимавам с друго… не зная как става. Ако стане катаклизъм, аз съм от първите, които ще умрат — изключително непригоден. Някой друг ще намери начин, ще открадне само и само, за да оцелее — аз не мога.

Много искам да разбера повече за връзката ти с Милото. До каква степен ти и той се припокривате и имате ли въобще общи черти?

Аз много го харесвам този човек. С него живяхме три години заедно. До такава степен съм свикнал с него, че понякога, когато си облека сакото и се погледна в огледалото — виждам и неговото присъствие. Това, което направихме са 60 игрални филма в много дълги разкази. Този герой всеки път трябва да бъде интересен, с изграден характер, различен, любопитен за това, което се случва. Аз толкова свикнах с него, че не мога да кажа, че съм извън него или той извън мен. Не ми достигна обаче, че аз в живота нямам нищо общо с него. Винаги съм искал да бъда такъв, но не мога… за съжаление.

Коя е ролята на живота ти?

Тази ми е. Имам малко роли, нали говорихме — при мен нещата са малко, но качествени. (смее се…)

А коя роля би искал да изиграеш?

Нямам такава. Има роли, които ми харесват и такива, които не ми харесват. Има роли, написани от посредствени автори и такива, написани от гениални. Обикновено ние българите сме много не трудолюбиви и вечно неподготвени. Когато не са положени грам усилия, много се усеща. Много хора се опитват да ме изненадат с житейски философии, но напоследък само глупости дочувам.

Коя е най-голямата ти слабост?

Децата. Аз много се поддавам на тази тема, признавам. Може би и жените. (смее се…)

Има ли нещо в жените, което те отблъсква?

Не, няма такова нещо. Аз имам изключително сериозно отношение към жените. Смятам, че жената е по-отговорното същество от двете. Защото тя носи в себе си плода — новия живот. Мъжът отива, ловува и носи вкъщи, спи, яде и на следващия ден излиза. Той няма отношение към грижата. Тя е в ръцете на жената. Жената е много по-отговорно и смислено творение. В този свят, в който живеем, тя е доста по-онеправдана. Аз винаги съм на страната на жените. То няма и мъже, както виждаме. В отношенията няма мъж — той ти казва „да“, а се оказва, че е „не“. Да не говорим за хомосексуализма. Аз съм доста краен в това отношение.

Кой е истинският двигател на обществото?

Отново жените. Мъжете свикнаха все повече жената да свърши работа.

Как се получи тази размяна на ролите? Наистина жените станаха по-силни, а мъжете разчитат на нейните грижи.

Цивилизацията ни това направи. Всичко е измислено за нашето улеснение. Например, когато се качвам в колата, едно копче не натискам. Тя си тръгва сама. Мъжът вече няма къде да се докаже. Навремето той излиза и отива на лов — носи храна. А сега? Отиваш в магазина, обаждаш се — носят ти храната вкъщи. Щом мъжът няма къде да се доказва (а по принцип се доказва на много ниски нива), той започва да се доказва на жената — на слабия пол. В един момент се губи битката. Колкото повече се развиват нещата, толкова повече ние ставаме едно — среден род. В Дания децата не ги разделят на „тя“ и „той“, а на „то“ — среден род. Защото по този начин ние им влияем да се самоопределят. Т.е. те трябвало сами да се определят. Това е много страшно, за което говорим. Когато няма последователност в мисленето, на повърхността излиза посредствеността. И колкото повече тя седи, толкова повече в един момент унищожава критериите и тя започва да създава свои собствени критерии за качество и те залива с тях.

Kalin Surmenov

И за край на нашия разговор, какво би оставил като послание на нашите читатели и твои фенове?

Много е важно едно нещо, което аз никога не съм си позволявал да изпусна — целта. Важно е да имаш една цел и да я преследваш. Дори да падаш безброй пъти, защото хиляди хора ще искат да те разколебаят. Това е ясно. Обаче идва един момент, в който ставаш все по-добър, а те все по-зле и некачествени противници, но И това не трябва да те отказва.

Тори: Е, драги читателю, вярвам, че ще се съгласиш с мен и тук. В разговора с Калин Сърменов успяхме да изясним не един или два сложни въпроса, но също така възникнаха много нови. Ежедневието на Калин е изпъстрено с разнообразни случки, които са го довели до основни изводи за живота в България. Разочарован или не, той взима решение да остане тук, където е неговото родно място. Ти какъв избор ще направиш?

Фотограф: Емилиан Дечев • Грим: Елена Тодорова • (Интервюто с Калин Сърменов е за списание VIA MAGAZINE, май 2014 г., брой 2)

 

 

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.