Столичен градски транспорт – европейски цени с българско качество

EtuditeВсеки път, когато стане въпрос за вдигане на цената на дадена стока, услуга, такса или данък в България настава масова истерия и започва поредното обсъждане на казуса, че ниските заплати не отговарят на високите цени. По-важният въпрос за съотношението цена – качество, обаче някак все остава на заден план. В случая с новите цени на билетите за градския транспорт в столицата, това правило важи с пълна сила.
Истина е, че за осемгодишния период, в който цената на билетите не е увеличавана, има повишаване и в цените на множество други стоки и услуги, и в доходите на работещите в София. По данни на НСИ средната работна заплата в столицата за 2008 г. е 750 лв., а през 2015 г. достига 900 лв.
Казаното до тук съвсем не означава, че можем да се съгласим с исканото от Центъра за градска мобилност увеличение с 50%. В интервю за БНР столичният кмет Йорданка Фандъкова заяви, че във всички европейски столици цената на единичния билет е висока. Това безспорно е така, но като гледаме цената в другите държави, гледаме ли и съответно качеството на услугата в тях? Любима тема на управниците на столицата е метрото, но те сигурно никога не са се качвали в него между 8 и 9 часа сутринта или между 17:30 и 18:30 часа. Освен това, да не забравяме, че метрото и подновеният автопарк на столичния градски транспорт е съфинансиран от Европейските структурни фондове.
По думите на Фандъкова се разбира, че ЦГМ е изготвил доклад с предложение за нова тарифна политика, който трябва да бъде разгледан от Общинския съвет. Важен въпрос е, дали този доклад ще бъде изнесен в публичното пространство, за да се запознае обществеността с мотивите за исканата промяна и да се даде отговор на въпроса: „Реално толкова ли се е повишила стойността на услугата?“
При искане за драстично увеличаване на цената, логично е ЦГМ да поеме ангажимент пред жителите и гостите на столицата, за подобряване качеството на предлаганата услуга. На пръв поглед веднага изникват поне три съществени проблема: състоянието на спирките, липсата на отопление в някои превозни средства през зимата и необходимостта от съкращаване на времето между линиите, поне в пиковите часове, когато пътниците са до последното стъпало.
Когато гледаме европейските примери, би следвало да помислим и за въвеждане на зони или време за пътуване. Не може за използването на даден превоз за две или три спирки и за прекосяването на града, да се заплаща една и съща цена. За съжаление, обществото ни, в голяма степен, не обича да плаща дори за това, което потребява. Това неминуемо ще доведе до повишаване на броя нередовни пътници, особено на тези, които използват градския транспорт за кратки разстояния. Това е един друг проблем, от който ЦГМ изглежда е абдикирал – контролът. За повишаване на приходите си, от ЦГМ могат да помислят за засилване на контрола върху гратисчиите. Те представляват немалък дял от пътуващите, а това че глобяването им става на избирателен принцип, е обществена тайна.
В крайна сметка важният въпрос, който трябва да си зададем, е не дали 1.60 лв. е висока цена, спрямо заплатите ни, а струва ли настина толкова услугата и тази цена отговаря ли на предлаганото качество?

Още по темата: Държавата на билетите

Фотограф: Иван Шишиев \ Етюд-и-те на София

Author: Виктория Десова

Дипломиран политолог на СУ и перфекционист по душа.

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.