СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – ТРАДИЦИЯТА ЗА ИЗВЕЖДАНЕ НА ДЕТЕТО НА 40 ДЕН СЛЕД РАЖДАНЕ

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – ТРАДИЦИЯТА НА ПЕТЛЬОВДЕН

Сретение Господне

Днес, на 2 февруари, Българската Православна Църква почита един от най-красивите правослани празници Сретение Господне. Сретение Господне е празник, известен още като Зимна Богородица или Вълча Богородица. Празникът е приеман като един от четирите, посветени на Божията майка, наред с Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично.


Сретение Господне

От библейската история за Сретение Господе по нашите земи произлиза и народната традиция, според която на 40 ден след раждането на детето, то трябва да бъде въведено в храма Господен, за да бъде благословено, а на майката, до този момент считана за нечиста – да бъде прочетена очистваща молитва.


Сретение Господне

Освен Сретение Господне пак на 2 февруари в България се чества Петльовден, познат още като Петеларовден, Петлешковден, Петловден. Народният празник идва до наши дни още от турското робство. Въпреки, че днес го свързваме с мъжките рожби, Петльовден е свързан със събирането на кръвния данък.


Сретение Господне

Според легендата преди повече от 300 години една майка от бургаското село Еркеч отказала да предаде на турците своя син, въпреки заканите им, че ако не им бъде даден доброволно, ще го заколят. Жената се зарекла, че сама ще отнеме живота на рожбата си, но няма да я даде на турците. Щом се върнали за момчето на другия ден, заварили прага на къщата ѝ опръскан с кръв. Почудени от стореното, без да знаят истината, турците престанали да събират еничари от това село. А какво всъщност се било случило? Предишната нощ жената извела момчето си извън селото и заклала петел, с чиято кръв изпръскала прага на дома си.


Сретение Господне

Ето защо на този ден традицията повелява да се заколи петел от майката. Птицата се сварява цяла, приготвя се с булгур или ориз на яхния и слага на обредната трапеза, заедно със специална пита или зелник от булгур и сирене, и ракия или греяно вино, подправено с черен пипер и допълнително подсладено.


Сретение Господне

А какво казва православната традиция?

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус. Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така Симеон и пророчица Ана, изпълнени със Светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.

Вдъхновени като Симеон от Светия Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден светът, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.[1]

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ХРИСТИЯНСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА БЕЗСМЪРТИЕ НА ДУШАТА


[1] Вж. Хопко, Т. Православната вяра, т. II. Превод Pravoslavieto.com. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/02.02_Sretenie_Gospodne.htm (Достъп 07.01.2020 г., 8:00 ч.)

Photo credit: Интернет

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.