Smooth criminal

21 ноември 1959 година. Петък. В 23:45 бе първият среднощен влак за вътрешността на страната. Той беше мистериозен, загадъчен, със зашеметяващ поглед и… смъртоносно опасен. Стилният куфар в дясната му ръка и черното бомбе, чиято зловеща сянка покриваше лицето му наполовина, загатваха само една много малка черта от характера му. Влакът тепърва започваше да издава първите звуци от потеглянето си, когато той се запъти с плавна походка, като дебнеща пантера, към купе № 12, където трябваше да седи близо до щастливото семейство, заминаващо за почивка някъде по Балкана. Когато вече бе настанил себе си на удобната седалка до прозореца, забеляза с периферията на зрението си как една възрастна дама помаха на неговите съседи. Как би могла тя да знае, че ги вижда за последен път. Нощта се разстилаше страховито по заоблените хребети на Стара Планина, когато смъртоносните фиксации на непознатия отново започнаха да го подтикват към действия. Детенцето се сгуши уплашено в баща си, без да осъзнава какво всъщност се случва. Влакът потегли…

Мили читатели, това е различната история. Лирическият ни герой е една от онези страшни персони, с които вероятно никога няма да се сблъскаме или по-точно не вярваме, че ще се сблъскаме, докато не стане твърде късно. Да, именно за серийния убиец от кошмарите на всеки човек говоря. Как звучи само… „сериен убиец“. Достатъчно демонична е само представата за съществуването на този тип хора, камо ли сблъсъка с тях. Но тъй като аз обичам да ви провокирам до краен предел, да изваждам най-дълбоките ви страхове наяве и да ги стъпквам със стилните си токчета, реших този път да ви разкажа за един истински ужас, с който човечеството е било принудено да живее – The Railroad Killer, Анхел Матурино Ресендиз (1 август 1959 – 27 юни 2006). И преди да сте изпаднали в истински психотичен епизод, бързам да уточня, че Анхел Ресендиз не е извършвал престъпленията си в самите влакови превозни средства. Просто ги е използвал… за превоз.

Ресендиз бил забележителна личност. Умело прекосявал Мексико, САЩ и Канада, използвайки железопътен превоз, абсолютно незаконно, без никой да го усети в продължение на години. Без фиксирана адресна регистрация, Анхел правел всичко възможно да не бъде заловен. Броят на жертвите му достигнал над 15. Използваните оръжия се разпростирали между камъни и откраднати предмети от собствените домове на убитите. До тук нищо интересно няма, ще кажете вие. И е точно така. Интересното се крие в мотива на нашия smooth criminal.

На 21 юни 2006 година, хюстънски съдия обявява присъдата на Анхел Ресендиз – екзекуция. И именно тук идва интересната част. Философията на Анхел и сбърканата му психика са двата основни елемента в главата му, които са идеална предпоставка той да не приеме присъдата си като екзекуция. Нещо повече. Той не вярва в самата смърт като унищожително събитие в човешкото битие. Присъдата приема с цялото си същество, изпадайки в дълбоко покаяние минути преди да заспи завинаги, като преминаване на ново ниво в отвъдното и убийството му няма как да бъде екзекуция, тъй като той не я приема като такава. Тук не може да не се запитаме дали действително е имало екзекуция.

Повече от 15 жертви… повече от 15 разбити семейства, мечти, любовни приказки, деца, останали без родителите си… как се поправя това? Ни зная. Зная едно обаче – където и да е Анхел сега, със сигурност духът му плаща за всичко сторено. А колкото до нас, които пътуваме често с влакове – нека направим всичко възможно да запазим най-ценното си… живота.

Фотограф: Ивайло Петров \ Ivaylo Petrov Photography • Модели: Гергана Гергова, Калин Иванов

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.