РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИТЕ СЛАВЯНИ

ПОДРОБНОСТИ ЗА РЕЛИГИЯТА НА МИСТЕРИОЗНИТЕ ДРЕВНИ СЛАВЯНИ

Както за всяка древна религия важи, така и за религията на древните славяни е важно да започнем с източниците или т.нар. извори. Както не веднъж сме споменавали, за правилното разбиране на начина на мислене на определена група от хора, които изповядват една доста сложна и комплексна религия, са от важност и значение времето и мястото, в които са живели. И така, да започнем нашето пътешествие по земите на древните славяни.

За племената, заселили Балканския полуостров VI-VIII век, научаваме главно от Прокопий Кесарийски, който отделя не малко място в творбите си за славянското нашествие на юг от Дунав. Но първите исторически сведения датират от II век. Това, разбира се, далеч не означава, че славянските племена не са съществували много преди това. Най-ранно локализираните са от около XV в. пр. Хр., като граничели с германски племена. За същото твърдение се застъпват и археологичните находки.

Свети Прокопий Кесарийски е виден и изтъкнат източноримски учен от семейството на Прокопите. Изследователите го считат за последния истински значим античен историк. Българската Православна Църква почита паметта му на 8 юли.

ПАНТЕОН

Интересен факт е, че за южните славяни, които ни интересуват, тъй като са населявали нашите земи, няма много сведения за конкретен пантеон. Предположенията сочат, че би могло да се приложи същият пантеон на другите славянски групи. А той изглежда така:

Фоновото изображение е примерна визуализация на Сварог.

Боговете от пантеона се делят на пет групи, които се класифицират по функции и качества, които притежават съответните божества.

I ГРУПА – ВОЕННА – Тук спадат божествата като Перун и Свентовит.

II ГРУПА – СТОПАНСКА – Съответно тук са Велес и Дажбог.

III ГРУПА – ПРИРОДНА – Тази група е предназначена за атмосферните и природни божества като Яровит и Прове.

IV ГРУПА – ЮРИДИЧЕСКА – Да, дори божествата от пантеона на древните славяни си имат такава функция. Това са и божествата, които взимат сериозните решения за човечеството. Разбира се тук са Прове, Перун и отново Свентовит.

V ГРУПА – Гадателна – логично тук се намират повечето божества, които са смятани за женски образи.

Същността на боговете се определя по няколко равнища като функции (стопански сили) или абстрактност (морални понятия). Към абстрактност например влизат божествата Правда, Кривда и т.н. Както се досещате и вие, какво е една древна религия, ако в нея не присъства и огромна доза митология и съответните митологически същества. Такива герои са били Змей, Слънце, разни природни духове и т.н.

ПОГРЕБАЛЕН КУЛТ И ИДЕЯТА ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Идеята за задгробен живот, присъща на абсолютно всички световни религии, е не по-малко позната и на древните славяни. Нещо повече – била е основен елемент не само от изповядването на религията, но и от битовия, културен и емоционален живот. Светъл пример за това е езическата клетва между княз Игор и византийския император, която гласи, че при неспазването на сключения договор, нека и двамата бъдат посечени от Перун и останат роби в този и бъдещия век.

Княз Игор I, който е познат в историята още като Ингвар, е варяжки княз на Киевска Рус, управлявал от 912 до 945 година. Сведенията за него са изключително оскъдни, но главно идват от писаната през XII век „Начална руска летопис“, която го представя в неблагоприятна светлина. Смята се, че Игор е син на новгородския княз Рюрик, като от 879 до 912 година от негово име управлява родственикът му Олег. Да, точно така, като в сериала „Викинг“. А също има и невероятна опера „Княз Игор“ на руския композитор А. П. Бородин.

Един от аргументите, които ни позволяват да мислим, че древните южни славяни са вярвали в задгробния живот, са именно погребалните обдреди и обичаи. Археолозите са открили множество гробове, в които редом до покойника са положени и различни предмети. Предметите са избирани така, че те да послужат на починалия в отвъдния живот.

Според вярванията на древните славяни…

…човек след смъртта си не престава да съществува, а точно обратното – запазва чувствата си, спомените си, усещанията си за миналите преживявания и най-вече връзката с близките си. А малко по-напред в историчността започнали да вярват и във вечното безсмъртие на душата.

Душата е безсмъртна и освен това е отделна субстнация от тялото и продължава живота си след физическата смърт. Считало се е, че душата прилича на дух или сянка, която обикаля или дори обитава жилището или гроба си, но има и способността да напуска тези места. Първоначално славяните вярвали, че това са добри или зли духове, които търсят да бъдат почитани. В последствие обаче установили, че това не са никакви случайни невидими сили, а душите на умрелите им близки. Вярата им ги отвела до представата, че след физическата смърт душите се преселват някъде на края на света, където слънцето изгрява, на място наречено Рай (красиво място) или Пъкъл (горещо, огнено място).

Дървена фигурка на Сварог

ПОЧИТТА НА ДЕДИТЕ

Древните славяни почитали дълбоко дедите. В тяхна памет имали множество ритуали. В началото праславяните полагали починалия в ембрионална поза на тялото. Смятали, че човекът ще се прероди в нов живот – животно или друго живо същество. На по-късен етап от религиозното им и интелектуално развитие обаче погребвали близките си в проснато положение (като спящ човек), тъй като стигнали до вярването, че душата на човека ще се събуди във вида, в който са я погребали.

Тук било много важно да се положат до тялото и красиви накити, дрехи, оръжия и т.н., все вещи, от които починалият ще има необходимост. Дори когато се изгаряло тялото, се слагало в лицева урна и така се полагало в гроба. Изображението на лицето е третият стадий от развитието на погребалната ритуалност. Но дори и в този стадий, култът към дедите остава жив.

Семаргл – богът на Огъня

НЯКОИ ПОГРЕБАЛНИ РИТУАЛИ И ОБРЕДНОСТИ

Както сами ще видите, някои от ритуалните обредности на древните славяни са се запазили и до ден-днешен. Например следните: бдение над тялото на починалия; напяване на укори, че ги е изоставил; изнасят го през отвор, а не врата, за да не се върне и да ги тормози; рядко, но понякога жена или слуга съпровожда починалия (надявам се днес да не се практикува в някои по-западнали краища на България, а самият ритуал е привнесен от Индия). Всичко изброено, което е едно много малка част от ритуалите и техните разновидности, се извършвало главно от страх от мъртвия.

Древните славяни били изключително подробни и стриктни в извършването на погребалния култ. След официалната част на погребението следвали угощения, упоменания, състезания (тризна и страва) в чест на починалия. Същите ритуали се пренасяли и в други дни от годината, за да припомнят паметта на човека от близките му. Така се създали днешните ни традиции.

Свентовит

А КАКВО СТАВАЛО С НЕЧИСТИТЕ?

Да, имало и такива. Отношението към тях било съвсем различно. Считали ги за зли и свръхестествени сили, тъй като обикновено това били хора самоубили се, били удавени или починали по някакъв неестествен начин. Тъй като тези хора още приживе били отритнати от обществото, душите им се връщали озлобени и настървени да вършат злини. Вярвало се е, че това завърщане се получавало, защото земята нечисти не приема. Веднага след смъртта на нечист били прилагани магически и физически ритуали за евентуалното обезвреждане.

Прове – бог на правосъдието

Приятели и четящи хора, както и вие, които търсите по-задълбочено истината за религиите, призивът ми като богослов към вас е да се информирате от научни трудове, които имат легитимност пред богословския свят. Отговорността ни е обща към младите и подрастващи хора, които търсят себе си и лесно могат да бъдат изманипулирани към секти. Затова ето две от книгите, от които е съставен този материал:

Стойнев, А. Българските славяни – митология и религия. ДИ „Народна просвета“. София. 1988 г.

Панчовски, И. Пантеонът на древните славяни и митологията им. ИК „Булвест-2000“. София. 1993 г.

Още за световните древни религии четете в раздела ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ.

Поренут – бог на новото слънце. Изобразява се с четири глави, а петата е самото слънце, което носи на гърдите си.

Photo credit: Интернет

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.