ШИНТОИЗЪМ – РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИТЕ ЯПОНЦИ

ШИНТОИЗЪМ, ОЩЕ ПОЗНАТ КАТО РЕЛИГИЯ НА ПЪТЯ НА БОГОВЕТЕ В ЯПОНИЯ

Ако искаме да се вглъбим в религия толкова наситена с митология като тази на японския шинтоизъм, първо трябва да си зададем няколко опорни точки. Такива биха били изворите, от които ще почерпим информация, догматиката на религията, моралът на обществото по времето, в което тя е създадена и основите на култа.

Основен източник за ранните форми на древната религия на японците, позната като шинтоизъм, са двата митологично-исторически летописа Коджики и Нихоншьоки (Нихонги). По сведенията, които имаме в днешно време, те са съставени в началото на VIII век и се обединяват под общото название „Хрониките Кики“. Това са най-ранните писмени източници за древната религия шинтоизъм. Текстът на най-стария запазен препис на Коджики съдържа ярко изразена идеология за божествения произход на императора. Под формата на разказ се излага теорията за появата на боговете и техните деяния.

Една от основните задачи на основателите на хрониката била да се изчистят противоречията на устното предание, за да бъде възможно безпрепятственото достигане на знанието до хората. Затова изключителната точност в хронологията на императорите била от първостепенни важност и значение.

Кодексът „Коджики“

Само осем години след създаването на Коджики се появява нова хроника – Нихонги (букв. японска хроника). Липсата на предговор в текста на Нихонги прави почти невъзможно да се уточни авторството на съставителя. За него се съди от друг летопис – Шьоки Нихонги. Съществуват предположения, че в едната от двете предполагаеми групи автори присъства създателият на Коджики Ясумаро. Едно е ясно обаче – създаването на толкова важен исторически документ е било възможно само и единствено по поръчка и нареждане на императора.


Коджики и Нихонги легитимират пред японското общество божествения произход на императора.

Още тук интелектът ни започва да си задава въпроси относно истинността на постановките на японския шинтоизъм, но докато Коджики е насочен изцяло към проблемите на шинтоизма, в Нихонги стремежът е да се обхванат по-широк кръг от проблеми, като се отделя значително място и на будзима. По-обширните стремежи на Нихонги правят този летопис много по-важен за шинтоизма отколкото е Коджики. Негова особеност, на която обръщат внимание почти всички изследователи, е че той е ориентиран към външния свят и задачата му е да покаже, че Япония е страна, създадена от боговете. В него е включен и митът за разделянето на Небето и Земята.

Ясумаро е един от най-известните и влиятелни летописци, да когото се счита, че е автор на древните японски кодекси, които свидетелстват за шинтоизма.

Нихонги поставя началото на създаването на т.нар. „Историческо шестокнижие“, чиито шест свитъка също са важен източник на шинтоизма и историята на Япония.

Всички свитъци на летописа Нихонги описват подробно религиозните ритуали за пречистване и усмиряване на камите (духовете, в които древните японци са вярвали, че обитават определени природни места или предмети и животни) и природните сили, но много по-значимо място заема подробното предание за родовете на главните шинтоистки жреци (над 1200 рода). Целта била да се запази извор на произхода на върховната богиня Аматесару от шинтоисткия пантеон.

Ритуален кодекс „Енги“ е друг важен източник на ранния шинтоизъм.

Въпреки че е създаден приблизително късно (927 г.), кодексът „Енги“ е считан наравно с Нихонги, тъй като съдържа молитвословия, които отразяват най-древния пласт от шинтоизма. ОБщо 50 са свитъците на кодекса и те са посветени на различни шинтоистки ритуали и празници.

Мистична врата О-Тори

ИНТЕРЕСЕН ФАКТ: Ако се разхождато из екзотичните селца и градчета на Япония, на не малко места ще попадате на тези странни постройки. Те са позиционирани на всевъзможни места – във водата, върху скала, под дърво и т.н. Наричат се О-Тори и представляват врати. Но не се обърквайте, защото това не са обикновени врати, а такива, които свързват двата свята – видим и невидим. Построяването им на тези на пръв поглед безумни места, всъщност има дълбок смисъл за вярващите японци. Те са убедени, че това не са обикновени места, а места на силата. Тоест на тези конкретни места е най-тънка линията, която разграничава двата свята и тя трябва да бъде пазена стриктно, посредством тези О-Тори.

Освен енергийния си смисъл, вратите са се превърнали и в един от най-известните символи не само в религията, но и за турситите. Може да видите множество артикули, които са в тази форма. Някои от тях дори са гравирани с молитви към боговете и природните сили.

О-Тори пред шинтоистки храм.

Пет са основните форми на шинтоизма: храмов шинтоизъм, шинтоизъм на императорския двор, държавен шинтоизъм, народен шинтоизъм и сектантски шинтоизъм. Като най-древен се разглежда храмовият шинтоизъм, чиито светилища съществуват от незапомнени времена (още преди основаването на японската империя).

Дървени плочи, гравирани с молитви и пожелания.

Космогония – къде се срещат митология и религия.

Пантеонът на древната японска религия е изключително обширен, подробен и определено заслужава да му обърнем повече внимание в друг материал. Но все пак тук ще се спрем на първите богове, които според космогонията на шинто са създали света и свещената Япония.

И Нихонги, и Коджики (Куджики) започват с уводен пасаж, който носи духа на лириката и поетичността, който обаче от съвременните изследователи на шинто е отхвърлен като сериозен за приемане. Ето и какво гласи той:

Някога отдавна в миналото Небето и Земята не бяха още обособени, а Ин и Йо (Ян, но на китайски, бел. ред.) все още не бяха разделени. Те сформираха една хаотична маса, подобна на яйце, чийто граници бяха неясно обособени, и тя съдържаше в себе си зрънца. По-чистата и бистра част от нея бе разнесена ефирно и образува Небесата, а по-тежкият и плътен елемент се утаи на дъното и се превърна в Земята. По-фината материя с лекота се обедини в едно цяло, но консолидирането на по-тежкия и едър елемент бе извършено с голяма трудност. ЕТо защо Небето бе формирано първо, а Земята бе създадена впоследствие. Подир това божествени същества бяха създадени помежду им.“

Декоративни О-Тори, гравирани с молитви.

Божествените създатели на „седемте поколения богове“, които са част от пантеона и митологията на шинто религията, се наричат Идзанаги и Идзанами. До този момент изследователите са категорични, че липсва становище относно името на първия Бог, както и каквато и да е концепция за него. Затова се приема, че Изданами и Идзанаки са началото на митологията, а всичко преди тях е мъгляво и с неясен произход.

Идзанами и Идзанаки

Докато стоели на небесния мост Изданами и Идзанаки се чудели дали няма друг свят. След като копието се върнало обратно при тях, от него капнали няколко капки от солените води на океана. От тези капки се създал островът, който нарекли Оногоро-джима или в буквален превод „самостоятелно формиралият се остров“. В този момент божествата се спуснали на острова и заживели на него като съпрузи, които искали да създадат различни страни, а островът останал като център на света.

Идзанами и Идзанаки хвърлят инкрустирано копие (Аме но тама-боко) от Небесата, за да разучат чрез него дали има нещо там долу. Така те попадат на океана

Летописът Коджики разказва още, че двете божества получават заповед от всички останали богове да приведат хаоса в ред и порядък и да обединят плаващите земи. Оттук митологичният разказ се разкроява на три различни версии, върху които постоянно се работи за изясняване на истината.

Митологията е…

интересна наука, чиито обяснения и открития не задължително се самоизключват, когато говорят за едно и също нещо. Япония има множество острови, за всеки от които кодексите разказват най-разнообразни версии за това как са били създадени от божествата и какви сили ги обитават в днешно време.

Пантеонът на японския шинтоизъм се определя още като пантеон от природни божества.

Божествата в японския шинтоизъм се разделят на божества-индивиди и класове. Поради спецификата на японския език (пренебрегват се индикаторите за бройно числително име), често пъти се стига до невъзможност да се определи дали дадено божество е причислено към физически обект или пък природно явление, или дори към събирателен клас от двете. В друг материал ще обърнем повече внимание на божествата, както вече споменах по-горе, но тук ще споменем само няколко от най-почитаните от японците.

Аматерасу – Богинята на слънцето

Или още позната като Аматерасу Омиками, което в буквален превод означава „богинята, която блести в небето. Според изследователите на шинтоизма е съвсем логично именно Аматерасу да е най-изтъкнатото божество, тъй като е олицетворение на слънцето. А какво по-добро описание на Бога пред очите на древния човек би имало от слънцето? В образа на това божество смислово се свързва именно слънцето, към което е издигнат фетиш в смисъл на обект на обожание. Подобно обожание към слънцето виждам в огромна част от философските и религиозни учения.

Охонамочи – Великото земно божество

Японската митология говори за това божество не като за самата земя, а като за създателя на земята. Представен е като изграждащ, измерващ и заповядващ. Наричан е още „Великият Бог, който е създал Поднебесието“.

Самото име Охонамочи не означава нещо конкретно, освен „великият притежател на име“, като често се употребява като уважително обръщение.

Ритуални предмети, които се използват за прочистване.

Други групи божества

Много голяма част от другите божества са класифицирани в гурпи. Ето и някои от тях.

Божества на планините – планинските части имат особено мистично значение за японците, затова те са им поставили и обособено божество, което да ги пази и управлява. Често пъти тези божества, които властват над планините, заемат формата на змия. Едно такова божество, което се споменава в Коджики и Нихонги е Яма цу ми (планинско тяло).

Пазители на планинско божество, което е приело формата на змия. Интересен факт е, че в някои отделни традиции змиите са символ и на горски демони. А за демони се приемат хора, които са починали по някакви странни или спонтани стечения на обстоятелствата или са били зли и лоши хора приживе.

Богове на моретата – в двата древни индекса, от които разбираме подробности за шинтоизма, се споменава за три основни морски божества, които са заченати от Идзанаки, когато той се измил в морето при завръщането си от Йоми. Техните имена са: Соко-цу-вата-дзу-ми (долно-морско-тяло), Нака-цу-вата-дзу-ми (средно-морско-тяло) и Уха-цу-вата-дзу-ми (горно-морско-тяло). Както може да се досетите, на тях хората се молили за защита от морски бури, корабокрушения и попътен вятър.

Подобни функции и символика имат божествата от групите: божества на реките, божества на водата, божества на кладенците, богове на огъня и богове на пещите.

Всеки детайл от шинто храмовете има своята символика, също както е и при другите световни религии.

С изброените няколко божества съвсем и далеч не се изчерпва темата за японския пантеон – напротив. Това, което тук не сме описали, че след тези основни и най-популярни божествени сили, следват безброй класове и подкласове на други божества, някои от които се явяват слуги на по-висшите.

Разбирането на дадена религия или учение не би следвало да се свежда единствено до употребата на няколко термина от религиозните постановки и ритуали, а до цялостно разбиране и вникване. Не трябва д асе изключват и времената, културата и начина на мислене на хората, създали митовете.

Призивът ми като богослов към всички вас, е да внимавате и употребявате с отговорност към подрастващите религиозни термини, които не разбирате правилно или не са ви били обяснени. Ръководете се от това, че сме правослвна държава със съответните традиции и всичко извън това, е подлежимо на сериозно проучване, с цел да се избегне сектантството и манипулацията. Търсете правилните научни литература и трудове, а ако не можете да се ориентирате – моля обърнете съм кам нашия екип за съвет. Може да ни пишете на фейсбук страницата „История на религиите“.

Вж. Иванов, Б., Японската религия, ИК „Изток-Запад“, София, 2014 г.

Вж. Астън, У., Шинтоизмът, Пътят на боговене, Древната религия на Япония, ИК „Шамбала-букс“, София, 2018 г.

Близко до темата: БЕЗ ОГЛЕДАЛО В СПАЛНЯТА СПОРЕД ФЪН-ШУЙ

Photo credit: www.pixabay.com

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.