Реформаторският блок – разумната алтернатива, с не толкова разумни елементи

Реформаторският блок (РБ) винаги е бил интересен политически субект в българския обществено-политически живот. Още от създаването си, през 2013 г., привлича широко обществено внимание към себе си. Това обаче се обуславя, не толкова от конкретни политики (не защото отсъстват, а защото не са интересни за широката публика), колкото от пропагандата на медиите бухалки.

И в последната седмица, темата за бъдещето на Блока, след Националния форум на една от партиите в него – ДСБ, беше широко обсъждана в публичното пространство. След като партията на Радан Кънев премина в опозиция, през декември миналата година, сега трябваше да вземе решение, дали остава част от РБ, или го напуска. Въпреки бурните реакции, решението беше абсолютно очаквано – партията потвърди оставането си в опозиция, но остава част от Блока.

Какво обеща РБ, на избирателите си, при създаването си и преди предсрочните парламентарни избори? Реформи! Реформи във всички ключови сектори: здравеопазване, вътрешен ред и сигурност, образование и разбира се, основата, върху която стъпи изграждането им като политически субект – съдебната реформа.

Какъв обаче се оказа проблемът на РБ? Различни партии, различни интереси. Предположенията за разпад на Блока, не се осъществиха, но се стигна до разпад на единодействието. В политиката е логично, когато не успееш да реализираш основата, на която си стъпил, в случая съдебната реформа, да се оттеглиш от управляващото мнозинство, защото очевидно то преследва различни приоритети, от твоите собствени. Оставайки, в управлението, на практика излиза, че приоритетите, които си обявил (независима съдебна система), са били заблуда или предизборен трик (по думите на Министъра на икономиката и лидер на СДС Божидар Лукарски).

ReformatoriПрез декември миналата година, след провала на съдебната реформа, при гласуването на конституционните промени се откроиха съвсем ясно двата лагера в Блока – тези, които разбраха, че цялостна реформа в сектор правосъдие няма да има, поне не в рамките на това Народно събрание и оттеглиха доверие от правителството (ДСБ и Гражданският съвет) и тези, които постигнаха скритата си (или не толкова скрита) цел – домогване до властта (ДБГ и СДС).

Ето тук, се откроиха неразумните елементи, от иначе разумния РБ. Наричам го разумен, най-малко по три причини: първо, в дясното политическо пространство, по ред причини, има голяма необходимост от алтернатива на ГЕРБ; второ, Радан Кънев успя да вкара в дневния ред на политическата реалност темата за съдебната реформа; трето, неспирната работа на депутатите от Гражданския съвет Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов, по теми, които всички знаят, че са особено важни, но никой не задълбава в тях, като КТБ и картелът на пазара на горивата. Неразумните елементи, не издържаха на изпитанието. РБ беше поставен пред избор, дали да остане верен на принципите, обещанията и избирателите си, или да се възползва от облагите на властта, докато има такава възможност и тук позицията се размина. Разумните се оттеглиха и съхраниха себе си, докато неразумните продължават да се радват на облагите от властовите си позиции. Тук се появява и един от парадоксите на българското общество – що се отнася до останалия демократичен свят, властта се разглежда като отговорност, само тук, тя представлява облаги.

Спорът между враждуващите страни, вътре в Блока, продължава все още и вероятно ще продължи още месеци. Важният въпрос е не кой ще надделее и дали някой ще излезе. Важният въпрос е коя е легитимната позиция за мнозинството от избирателите им: опозиционната линия или участието във властта? Отговор на този въпрос ще получим на следващите (предсрочни) парламентарни избори.

Снимки: Интернет

Author: Виктория Десова

Дипломиран политолог на СУ и перфекционист по душа.

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.