Рангел Вълчанов: „Хем съм сам, хем няма никой“

Рангел ВълчановНа днешния ден от този свят си тръгна неповторимият, незнайният войн с лачените обувки, режисьорът, сценаристът и актьор – незабравимият Рангел Вълчанов.

След дълга, стоическа борба с рака на 30 септември 2013 година, от света на тленните си отива един от най-нестандартните български творци. „А, сега на къде?“, „Инспекторът и нощта“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Вълчицата“ са сред заглавията, които Рангел Вълчанов препълни с пророческо съдържание, и по най-нестандартен художествен начин показа кодовете на човешката вселена.

Избран е за филмов режисьор №1 на България през XX век.

„Ура! Най-после онемях!“, „Хем съм сам, хем няма никой“ и „Всички ще умрем, а сега наздраве“ – книгите му, които ще се препрочитат от поколения.

МОЯТ ГНЕВЕН ПРЕДГОВОР („Хем съм сам, хем няма никой“)

(Към онези двеста страници, които никога не съм написал и няма да напиша!!!)
„Предговорът“ с моите ненаписани псувни от не знам колко страници се роди през октомври в пет и половина сутринта. Бях с премръзнало сърце и пресъхнали очи.
След един ден ще се навършат осемдесет и четири години предговори и само предговори. Дали не е знак, че мога да на­драскам там още нещо към псувните, още нещо… от немай- къде… Нещо да надраскам?
С какво безразличие и отврат се отнасям към свещените занимания, с невнимание към белия лист. Боже, колко книги не дочетох! Спрях на дванадесета страница на Дикенс и умно успях да не я дочета. Записах на магнетофон думите и гласовете на мама и татко в последните няколко месеца преди да починат. Защо ги записах? Оттогава четири години минаха и колкото и пъти да се канех да чуя записаните им гласове, все отлагах! Дикенс и гласовете на мама и татко ще си останат затворени зад стената на моя страх, срам, себепрощаваща подлост! Да, да, ние, които сме изпълени с обич към себе си, и после от жа­лост… знам ли вече от какво, сме и подли. Подли затова, че винаги намираме топли думи за себе си и топлим и отглеждаме своята подлост.
Скъпи мръсници! Някой да е казал за себе си: „Да, аз съм мръсникът. Аз, подлецът човек, ви казвам…“ Всички са идиоти, всеки, който отвори гадната си уста, говори с бисерно езерни очи и колко той е добър, как той… колко той… и останалите са говна! Нали всеки творец твърди, че е чист и божествен. Кой ни крои тез номера? Кой е лошият, щом всички са добри. А това, че сме потънали до гуша в безобразия! Мръсници, наричащи себе си светци! Аха, ще кажете за мен. Виж го ти, мъченика, бърза да си признае безобразията, шикалкави, търси дума да се измъкне от нас и да стане праведен. Това е още по- тежко и ужасно. Да, така е, скъпи, мили мръсници.

 

Да превърнем в изсъхнали пеперуди страстнодиханни чувства. („Хем съм сам, хем няма никой“)

Леле, леле, слава Богу!
За малко се разсеях и щях да пропусна списъка от кандидат заглавия за книгата. Тези заглавия се явиха на нещо като конкурс – кастинг. А ето ги и самите участници:

Пролетна туршия
Практическа Теория
Откровения на един заблуден тарикат
Теория на буламачите
Озонова дупка на буламачите
Буламачи по време на буламачи
Простотия с претенции
Душевна проституция
Убийствени непогалвани
Боклуци от любов за еднократна употреба Любовни истории за еднократна употреба Газ на тенекии, капоти за пишки и капани за мишки Живот, любов и смешки – секънд хенд Боклуци форевър, любов и смешки – секънд хенд Десет живота са много само за котките Биологични отпадъци, любов и смешки Всичко е „хай, хай “
Възходи и падения до последния светофар Помощ! Жълтите вестници ме забравиха! Нов опит!От изходна позиция! Толкова са ми силите за Термопилите! Никога не казвай „не“, преди да си казал „да“ Едно голямо НИЩО! Нищо! Нищо! Ама и то си е нещо! Като нищо нещо си!
Добре дошли в моето задочно отсъствие! Любовни фасове и смешки!…

„Душата не е пазар, ако плачеш – скрий се от хората.“

„На глупавия човек дай му дух. И той се оправя. Без дух нищо не става.“

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

„Не вярвам в нашата църква. Службите се водят на неразбираемия за нас черковнославянски език, самите свещеници са несвещени хора. Тук е моята църква, имам икони, запалвам си свещички, мисля си, говоря си с Бога. Сам искам да вляза в посредничество с Бога, с моята си приказка. Вярвам, че Той, Бог, ми помага. Защото и аз съм част от Вселената, и аз съм син на Бога, както всички останали.“

„С годините разбрах, че е красиво, когато се катериш по планината към върха.“

„Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде несправедлив.“

„Ако мразиш някого, не страда този, когото мразиш, а самият ти, защото изживяваш лошите чувства.“

„Без спомени човек умира прав.“

„Без жената мъжът е нищо. Мъжът се осъществява чрез жената.“

„Живеем в страна, която мирише и която се е разгащила окончателно.“

„Паметниците учат на насилие. Всички герои възпитават към насилие.“

„Аз имам тяло само за един клозет и за една спалня с легло. За какво ми е повече от това? Чудя се как някой живее с шест тоалетни. Или с шест спални.“

„Времето в което живеем много се напряга, бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате, бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, се фукате и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери… и всички лайна…, преди да вземете последният влак. Разбирате, макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ.“ („Хем съм сам, хем няма никой“)

„Когато в „Мюзик айдъл“ децата изпълняваха народни песни, разбираха какво пеят. Английският по-хубаво се фразира, повече гласни има. Но му липсва онази грешка, която се нарича истина.“

Снимки: webstage.bg, wikimedia.org

Author: Nora Radeff

Дизайнер, графичен... дизайнер! Автор на концепцията на Virage Journal, автор и главен редактор на AGRO Journal и Жените - зона свободна за изява, арт директор, важна и незаменима личност!

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.