Посредствеността е грях!

Съдете ме колкото си пожелаете – няма какво да ви заблуждавам. Има една-единствена марка коли, която може да развълнува сърцето ми, а сигурна съм, че не съм и единствена. Много от вас няма да разберат страстта, с която ще пиша по тази тема, но и много от вас ще знаят какво точно имам предвид.
Нека започна с кратка предистория. Преди мно-о-ого (с още няколко „о“-та) години, когато всички семейства сменяха овехтелите Лади с нов западен автомобил (предимно германски), моето семейство не остана по-назад, разбира се. Нямаше как, трябваше да вървим в крак със съвремието. Разликата обаче беше огромна и впечатляваща. Не мога да ви опиша погледите на всичките ми много разбиращи съученици, приятели, приятелски семейства и, разбира се, чичо Пешо, който знае всичко за колите и по тази линия дава акъл на целия квартал, когато разбраха, че нашето семейство ще се отличава със своята западна кола, идваща малко по-южно от Германия и малко по-западно от България. Ах, тази Италия никога няма да спре да ме изумява с красотите си! Mi piace molto. Алфа Ромео е една от тях, но това го разбрах малко по-късно, когато купуването на нова кола вече беше факт. Като всички деца, аз ужасно се срамувах, че нашите ще купят не така разпространените БМВ-та, Мерцедеси и Аудита. Всички имаха такива. Защо и ние да нямаме? Никой не можеше да ми даде отговор, а и понеже бях сърдит тийнейджър, никой не можеше да ме успокои. Много бях сърдита. Може би, защото la belleza si sente и не може да се обясни с няколко думи.
Никога няма да забравя онзи учебен ден през юни… бях в края на 11 клас. Излязох от тренировките през главния вход на училището. Отпред нямаше никой, всички вече си бяха отишли по домовете с техните Аудита и горди родители, че притежават мегамощните машини. Не, няма да забравя аромата на разцъфналите липи, нажежения асфалт и… там – точно пред мен, стоеше един звяр. За секунда блесна в очите ми, а отвътре се показваха ухилените физиономии на мама и тате. Премигнах отново и отново, но все същото – някакъв силует ме ослепява, а вътре в него – мама и тате. Миксирани чувства ме заляха в този момент. Представяте ли си? Гордост, объркване, усещане за нещо ново, страх, красота… все още търся и се лутам в думите, мислите и чувствата си, за да разбера какво беше точното нещо, което като с горещ печат се отбеляза само в сърцето ми и никога повече не си отиде и няма да си отиде. Защо Алфа Ромео? Защо да не е Аудито на готиното момче от съседния клас? След този ден нито Аудито, нито готиното момче можех да погледна по същия начин. Всичко се промени. Тогава разбрах за първи път, че човек не може да седи закостенял завинаги в черупката си, ако иска да открие нещо ново и вълнуващо в живота си. Когато си най-тъжен, обърни се към любимите си вещи и помисли с колко много любов са създадени от своите творци, за да те докоснат, където не си си и представял, че може да те докосне просто една вещ… една по-добре оформена ламарина.
Въпреки, че съм жена и не искам да разбирам в детайли структурата и начина на работене на колите, сменянето на гуми, двигателите с вътрешно горене (паркиране, намиране на чистачките…) смело мога да твърдя, че едно от най-големите ми удоволствия ми доставят двете прекрасни Алфи, който всяка сутрин ме чакат под прозореца. Дали правя връзка с мъжете, дали просто обичам да съм в колата си и да пътувам в моите пространства и светове – това не мога да кажа. Но мога да кажа, че когато Боксерът ми изръмжи свирепо, а сърдитият face на Алфата ми ме погледне подканващо, съм готова да покоря целия свят и в този момент дори нямам нужда от мъж до себе си. Силна, но нежна, женствена и непоклатима в решенията си. Не ме интересува дали италианските творения имат най-добрите показатели или са първи в пристрастни класации, ако искате да усетите истински дух и емоция, красота и свирепост – знаете марката, а моделът… е, както стари алфисти казват: „Грозна Алфа няма“.
Наслаждавайте се на колите си, каквито и да са те. Да бъдеш истински фен, независимо на коя марка, е повече от безсмислено спорене и повод за сбивания. Да караш любимата си кола е красота, но с красотата идва и отговорността. Затова, мили приятели, нека бъдем внимателни и докато се наслаждаваме на прекрасните си автомобили, да пазим нещо много по-прекрасно — човешкия живот.
Карай внимателно!

Снимки: Интернет


 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.