По-добре звънни на „Беки с хубавата коса“

Tory AlbertВсичко започва със съмнение. Усещаш как се зараждат отровните подозрения в болния ти ревнив мозък. Усещаш вкуса на измамата, на скритото, на лъжата. Сянката на съмнението закрива очите ти и ти ослепяваш. Ставаш безразсъдно подозрителен. Започваш да ровиш в телефона, в e-mail. Усамотяваш се, чакаш удобен момент да останеш сам, за да се унижаваш да ровиш – в имейли, в чатове, в снимки, само и само да хванеш виновника. Да го разкриеш и да го изобличиш пред света. Да видят всички колко си наранен и объркан, как се е разпаднал животът ти и как се е разбило сърчицето ти на хиляди парченца. Обвиняваш себе си, обвиняваш всички. Чудиш се защо си дошъл на този свят – да страдаш или да си щастлив.

След това болката се изменя в гняв. Миксирани емоции, странно превключване от съмнение към чист, демоничен гняв. Започваш да чупиш всичко вкъщи, крещиш обезумял, разкъсваш си дрехите… опитваш се да не разкъсаш душата си. Предупреждаваш себе си, че това е последното ти полудяване. Разранил ръцете си, оскубала косата си, с гърло прегракнало от крещене по нещо, което няма да те чуе, разбираш, че повече никога няма да обичаш. Свиваш се на земята на кълбо и ревеш. Ревеш докато не ти пресъхнат очите, докато не останеш без глас. Но ти не си глупачка. Кой, по дяволите, е той, че да ме наранява така? Майната ти, бях до тук!

След гнева идва самосъжалението – от тук ако се освободиш, само ако успееш да излезеш от тук жив… Няма по-дълбока болка от изневярата. Питаш се как се стигна до тук. Как успяхме да се отдалечим и да позволим това да стигне до нас? Как да се спасим сега? Как да си простим? Къде сбърках аз, къде ти? Започваш да преговаряш със себе си, че един път ако се освободиш, повече никога няма да пролееш и една сълза. Протягаш се към Библията, търсиш правилния стих. Откриваш утеха само в представата за светлото бъдеще. И вече не искаш да си в тази ужасна, тъмна и отвратителна стая с един прозорец, който обаче не се отваря. Поглеждаш се в огледалото и си казваш: „Момиче, той те разиграва. Не се колебай – стреляй.“

Вече е три през нощта. Съжаляваш и мразиш деня, в който сложи този пръстен пред Бога. Къде е той? Съжалението вече се е трансформирало в индиферентност и чашка много голяма водка с лайм и лед. Гледаш през прозореца и се чудиш защо си още тук, в това помещение, което преди наричахте ваш дом. Вече не те е грижа дали ще умреш или ще оживееш. Вече има само ти и нищото пред очите ти. Не можеш да видиш себе си повече. Не знаеш какво си – човек, животно, изрод… Искаш само да се съмне и да си тръгнеш завинаги. Но не можеш. Водката те е досмазала. Мама казва: „Никога не взимай решения пияна. Винаги бъди съсредоточена и трезва.“. Моментът, в който разбираш, смисълът от нови албум на Бионсе „Lemonade“ – силата не е в душевния линч, а в прошката…

Ако не беше ти, само ако не беше ти, нямаше да съм жадна за мъст и алкохол. Тук ми става смешно. Идва моментът, в който изпадам в делириум. Вече съм сигурна, че Господ се забавлява на мой гръб. Оправдавам те. Мразя те. Сега си невинен. Вече не си. Хващаш себе си в един капан, притисната от наострени зъбци и не виждаш смисъл. Смееш се, а душата ти страда. Нещо като положението в България – пир по време на чума. Никой не ти е виновен. Сама построи този пясъчен замък…

Съмна се най-накрая. Тръгнах си. Затворих вратата зад себе си. Сега сме аз и моят стар куфар. Вървим заедно ръка за ръка към бъдещето и се опитваме да забравим какво сме преживели заедно. Опитваме се да се освободим от ада, в който живеехме от години. И защо не пътувахме по-често, мило куфарче? А накъде сега? Казват, че истинската любов е най-силното оръжие. Е, моето оръжие е тяхната обща снимка от мача. Сещам се за това и се чудя кое е по-лошо – да съм луда или ревнива, когато го видя. За негово добро е да съм просто ревнива, но уви.

И ето го отсреща. Стои и плаче. Чака ме да се върна у дома. Липсвам му. Винаги има своите шибани извинения. Така и не разбра, че ако нарани мен, наранява и себе си. Мисля си: „Oh, hell no!“, момче, по-добре се обади на „Беки с хубавата коса“.

Фотограф: Пламен Ангелов – Plabo • Модел: Тори Алберт

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.