Петя Александрова – ALEXA – ДА ЗАМИНА ИЛИ ДА ОСТАНА?

Драги читателю, напоследък не говорим достатъчно често за важните неща от живота, нали? Ежедневието на един млад човек, който има мечта да промени света (или поне обществото) би трябвало да включва разсъждения, непокорност, нови идеи и много ясни стратегии как да ги постигне. Е, да, ама – не!
Темата на днешния ни материал е много болезнена за някои от нас – да остана ли в България или да замина. Много е трудно, дори невъзможно, да си представя живота тук в моята родина, за която моите прадядовци са се борили. Не мога да си представя живота и там – в чуждото, където винаги ще ме свързват с псувните на невежи футболисти, „Кен лиий…“ изпълнения и побеснели… „етнически“ граждани. И не, не мога да остана спокойна, когато виждам, че нещо трябва да се промени и ние всички знаем какво е. Може би дори знаем и как…
Няма да крия, че от година се опитвам да си затварям очите за трудностите по творческия ми път. Ще попиташ, читателю, за какво творчество въобще може да се говори, когато всичко българско се задушава съвсем умишлено. Когато ценностите са поругавани от същите бесни „етнически“ български граждани и освен коментари във фейса, никой нищо не предприема. Когато виждам как прекрасните BG музикални парчета удрят пазара и отшумяват почти веднага, отново задушени от нещо… чуждо. Когато виждах как VIA MAGAZINE, борейки се да покаже авторство, оригиналност и БЪЛГАРСКИ професионализъм, стоя смачкано зад чужди издания, за които нито един българин не пише… да изброявам ли още? Не мисля.
Всички тези мисли изведнъж изплуваха в съзнанието ми, когато видях, че Петя Александрова – ALEXA, изпълнител, който аз уважавам заради амбицията и постоянството, които проявява, ще пуска ново парче с Dian Solo. Темата на песента им е именно тази – дали трябва да останем и да се борим на родна територия или да се спасяваме (ха, „спасяваме“) в чужбина. Парчето се казва „Терминал 2“ и съвсем скоро ще имаме възможност да му се радваме (да, читателю, полезно е да се радваме на работата и успехите и на другите!). Да замина или да остана – ето какво ще кажат артистите, които отвориха болезнената тема.
Petya AlexandrovaЗдравей, Петя! Радвам се, че за втори път ще проведем разговор! Точно преди една година ти все още не беше в България, все още не знаеше, че „Чувствам добре“ ще е факт, нито, че ще останеш тук. Помня дори, че няколко пъти те бях питала дали ще заминаваш обратно или мислиш да градиш кариера тук. Е, след една година обратно в BG как ти се струва? Има ли почва за твоите идеи?
Определено има почва, защото в България новите идеи идват с няколко години закъснение. Това не е непременно лошо – ние просто държим на традиционното и това, което познаваме добре. Някои идеи – социални идеи или нови течения в музиката, да речем, които вече са факт и актуални в една част от света, тук все още не се приемат. И ще бъдат приети след 20 години. Интересно е да си този, които експериментира с подобни нови идеи в България. Макар че хората в началото те гледат с леко недоверие, с течение на времето те разбират и приемат. Това е естествен процес. Искам да виждам все повече широко скроени и необременени от предразсъдъци хора в нашата страна. Радвам се, че срещам много такива напоследък.
Какви трудности срещна по пътя тук и как се справи с тях? А коя беше най-трудната ситуация?
Тук честно казано нямам никакви сериозно трудности, може би финансовата част. В Америка мащабите на заплащане са различни. А тук нещата се правят предимно от ентусиасти, особено в нашия бранш. Но макар и клише – да, парите не са най-важното. Необходимост, но не и най-важното. Но отношението към парите си е лично решение.
Какво те разочарова най-много и какво те изненада приятно тук?
Какво ме разочарова – нищо, което не знаех преди това. Може би, че тук таванът на това, което можеш да постигнеш като цяло е ограничен. Пазарът ни е доста малък.
Какво ме изненада – може би, че срещнах много талантливи и както казах – широко скроени хора тук. Повече, отколкото очаквах да срещна. Това ме зарадва и изненада. Хората, с които съм се заобиколила наистина са граждани на света. Някои от тях – Ice Cream, NASO и много други. Свежи, необременени хора. Искам повече!
Можеш ли да кажеш, че нещо се е пречупило в теб откакто си тук или си успяла да запазиш себе си?
Не мисля, че нещо се е пречупило в мен. Понякога това, че хората тук не са много мили по улиците и на обществени места ме натъжава. Иска ми се да виждам повече усмивки. Животът ни е един. Трябва да го празнуваме всеки ден. В Африка хората са доста по-зле от нас. А пеят и танцуват по улиците.
Разкажи ни повече за „Чувствам добре“ – как се случиха нещата?
„Чувствам Добре“ мина много добре. Това беше първото ми парче в България. Макар че бях по-скоро повлияна от музикалните вкусове навън, когато правих парчето, то се прие добре и тук. Отвориха ми се участия, а хората непрестанно ме изненадват с мили думи за песента и сладки жестове. В социалните мрежи и по участия имам много нови приятели. Нямам думи да опиша колко могат да бъдат мили българите ако отворят сърцето си.
Какви бяха твоите вдъхновения?
За „Чувствам Добре“ – бях във връзка, в която човекът постоянно липсваше. Така че се научих да се забавлявам сама и да се чувствам добре както с него, така и без него.
За „Терминал 2“ – определено завръщането в България. Семейството ми. Рага бийтът на парчето. Родният ми край. България. Хората от Балкана. Всичко това може да видите във видеото към парчето.
alexa

А сега нека разкрием малко подробности около новото ти парче с DIAN SOLO от DeepZone „Терминал 2“. Кой даде идеята? Въобще целият процес на създаване на една толкова лична песен.
С Дидо се запознахме в Л. А. – той беше на турне, аз живеех там. Говорим си за съвместно парче отдавна. За самото парче – Дидо беше този, който даде идеята за музиката и концепцията. Аз просто го следвах и в последствие също дадох някои идеи. Парчето не е с типичното BG комерсиално звучене и не е направено по образец на популярно в момента западно парче (както е модерно да се прави в България). Той отдавна искаше да реализира „Терминал 2“, но тъй като парчето е леко инди и различно, не всеки би поел предизвикателството да скочи в тъмното. А аз обичам да скачам в тъмното (усмихва се…). Стилът на вокалите също беше нов за мен. Те са ниски и с рага настроение – но експериментирахме. Интересно се работи с Дидо, защото всичко се случва много лесно. Като на шега. Той е склонен да се преоткрива като артист. Това е много ценно качество.
Видеото беше моя идея, а Малин Миланов – Monty (Ice Cream) я оформи и реализира. Ивайло Конов добави своя поглед към красивия кадър.
Какво ти допада най-много в новия проект?
Най-много ми допада веселостта на парчето. Макар че темата е сериозна, парчето е закачливо и поднесено с чувство за хумор, а бийтът ме кара да танцувам всеки път.
И другото – хора, които живеят в чужбина ми пишат. Парчето ги докосва и буди нежни носталгични чувства в някои от тях. Ако поне един човек съм накарала да се прибере това лято в България, за да види баба си, аз съм щастлива. И успях!
Може би е малко рано, но все пак – след този проект, да очакваме ли нещо по-весело от теб или ще продължиш в същия дух със социален проблем?
Проблемът за емиграцията, за който говорим в парчето, е представен с чувство за хумор. Всъщност „Терминал 2“ е весело и мажорно парче. Темата е достатъчно драматична и решихме, вместо да правим още по-такава, да я поднесем по лек начин. Есента ще пусна романтична песен. Ако не си променя мнението до тогава.
Е, читателю, изборът винаги се взима само в един миг… с едно щракване на пръста. Да замина или да остана? Аз вече избрах, а ти?
Снимки: Личен архив на ALEXA


 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.