Нощен влак – Facebook на живо

Удоволствията на живота често биват забравени от много от нас, погълнати от сивото ежедневие. Защо не си подарим един незабравим спомен, питам аз, ей така, просто за спорта, както казва един познат. Нямате време? Не мисля. По-скоро това е оправданието, което повечето хора използват, за да останат в комфорта на познатото и донякъде скучното. Защо пък не си спретнете едно приключение, което да отвори мирогледа ви за света и извади на показ черти от характера ви, отдавна забравени под натиска на живота и кръга на комфорт? Едно просто пътуване за ден или два може да даде много повече, от висенето пред лаптопа през почивните дни. Замисляли ли сте се, че дори дестинацията не би била толкова важна, колкото самото пътуване, заради хората, които може да срещнете. Би било толкова отрезвяващо, ако вдигнете глава от телефона и погледнете хората около вас и наистина ги видите!

Питам се защо, пътувайки във влака към така дългоочакваната почивка, продължаваме да носим в нас всички негативи, като би било толкова по-лесно просто да се усмихнем, осъзнавайки, че това е нашето време на свобода. Знаем, че сме се запътили към така бленуваната от нас дестинация, било то, за да се забавляваме или да релаксираме до безкрай, а защо не и да си помързелуваме доволно и все пак сме толкова вглъбени в проблемите си.

Не се чудете защо ви говоря за тези неща, а помислете какво получавате ако до безкрай презареждате страниците на виртуалния живот. Защото фейсбук дава възможности, но и ни взима много ценни неща. Забравяме какво е да общуваш, какво означава да дадеш усмивка лице в лице и да получиш такава в замяна. Направете си истински фейсбук с хората около вас и ще видите, че точно след няколко минути всичко ще ви изглежда по-добре.

Социалните мрежи са се превърнали в толкова голяма част от ежедневието ни без дори да усетим, че повечето от нас не могат и ден без да ги отворят, в очакване на поредния „лайк“ или интересен пост. Да, никой не отрича, че представляват голямо удобство, свързват ни с хора, с които имаме общи интереси, научаваме новини и какво ли още не. Но къде остава магията на чувствата, които изпитваме, прегръщайки любимия човек, разговора на живо с хора, които не сме подозирали, че биха могли да са част от нашия живот? Дребни, на пръв поглед, незначителни неща, носещи ни емоции, които няма как да са изразени на една „стена“. Какво „Ако нашият facebook беше животът – истинският, пълен с изненади, прекрасен, гаден, несправедлив, но толкова обичан от нас, живот в пълния смисъл на думата“. Смело мога да заявя, че всички щяхме да сме по-щастливи, по-усмихнати, по-доверчиви и най-вече по-пълноценни хора. Погълнати от сивото ежедневие, не забелязваме малките неща, които всъщност правят живота ни красив.

Поради всички изброени причини, аз взех решение да хвана първия нощен влак и да замина на пътешествие. Избрах си най-удобното място, в най-красивото купе и се запътих нанякъде. Докато всички тези мисли се въртяха из главата ми, неусетно бях пристигнала във Варна. Хареса ми да помечтая във влака през нощта. Толкова много спомени се върнаха при мен и всичките бяха позитивни… само защото взех решение да потегля на поредната екскурзия с неясна дестинация. А какво ли щеше да бъде ако го бях правила всеки път, когато бях потъвала някъде в пределите на ежедневието? Но сега вече нямам време за размисли. Есента е прекрасна, а морето е спокойно. Не е за плаж, но определено може да отмие всичко насъбрало се в мен. Не че имам много време за губене. Имам среща в Черепишкия манастир с мой приятел и честно казано нямам търпение да тръгна натам. Очаквайте да ви пишем от там, а сега ми пожелайте: „Bon Voyage!”.

Фотограф: Ивайло Петров \ Ivaylo Petrov Photography • Модели: Гергана Гергова, Мариела Павлова

 

 

Author: Вероника Маринова

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.