Нирвана

Неотдавна, притисната до най-тесния ъгъл от тревоги и неизпълнени ангажименти, не можех да се отърва от една натрапчива, отвратителна мисъл, че все нещо изпускам, че все нещо повече мога да направя с живота си. Случвало ли ти се е? Аз мисля, че няма човек, който да не може да каже същото за себе си. Когато обстоятелствата те задушават и няма рамо, на което да се опреш, светът изглежда страшен и враждебен. Но съвсем скоро осъзнаваш, че не ти трябва „рамо“, нито външно влияние, защото ако чакаме светът да се промени заради нас, то тогава адът би изглеждал като ваканционно място. И така, докато гледах зимното време през прозореца, едно нещо ми направи впечатление. Снежинките бяха толкова съвършени, дърветата, цялата природа — всичко беше съвършено и непокътнато. Тогава разбрах, че тайната е в съвършената хармония, която природата сама си създава и всяка външна намеса коства красотата и спокойствието й. Всичко това ме накара да се замисля над философията на спокойствието. Ако вътрешното ни състояние достигне спокойствие, тогава и външният свят ще бъде спокоен и хармоничен. Спокойствието е свързано и с разбирането на нещата, както би казал Елеазар Хараш. „Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен“ — тревогите и нервността със сигурност се лекуват с тишината на вътрешния свят.

Много от вас биха казали, че вътрешният мир е почти недостижим. Така ще е до момента, в който спрем да обръщаме внимание на дребните тирани около нас, които се опитва и ще се опитват до края на дните да ни тормозят и преследват. Но, за да се достигнат пределите на спокойствието, несъмнено трябва първо да се премине през безчет неспокойствия и притеснения. Част от дългия път на този вид знание е вълшебното правило да не позволяваме на никой да ни тормози, по какъвто и да е начин. Веднъж позволили да ни изтормозят, означава, че сме се поддали на яда, а оттук — тази битка е загубена. Всеки път, когато се поддаваме на яростта си, е сигурен начин да изгубим.

Спокойствието за всеки от нас означава различно нещо. Не може да бъде спасен този, който не иска да бъде. Важно е всеки, заел се с тази задача, първо да установи какво го прави спокоен. Кой е личният му път на радост и кой път ще поеме със сърце. Пътят със сърце винаги носи удовлетворението, за което почти всички религии и много философски учения говорят. Зависимост от човека е какъв ще е начинът — нищо не е черно или бяло.

Ето какъв съвет ни дава Сенека в писмата си до Луцилий, книга първа: „Кого ще ми дадеш за пример, който цени времето, който цени деня, който разбира, че умира всеки ден? В това е и грешката ни, понеже се грижим от по-рано за смъртта, а голяма част от нея вече е преминала, колкото и години да са изминали, ги държи смъртта. Постъпвай така, мой Луцилий, както ми пишеш, че правиш: не изпускай нито един час. Ще стане така, ако по-малко зависиш от утрешния ден, ако хванеш днешния.“

Фотограф: Емилиан Дечев • Модел: Диана Александрова, vice-images

 

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.