„Ние сме това, което претендираме, че сме…“ Кърт Вонегът

Кърт ВонегътНа 11 април, 2007 година, светът губи един виртуоз на алегорията, сарказма и насмешката – Кърт Вонегът! Слава Богу ни е оставил над какво да мислим и… надсмиваме! 

„Вонегътизъм“ – така наричат специфичния изказ на Вонегат. Романите му са плетеница от развиващи се герои и ситуации, описващи по неподражаем начин отношението му към нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. 
"Трябва да бъдеш добър, по дяволите!" – това е мото, което постоянно е пред очите на писателя, неподвластен на литературните клишета и норми.

Няколко цитата на Вонегът, които ни завещава… пък който има уши… да слуша.

"Пиша от 1949-та. Самоук съм. Нямам никакви теории за литературата, които биха били полезни за друг. Когато пиша, просто се опитвам да съм самият себе си. А аз съм 6,2 фута на ръст, тежа около 200 фунта, движа се тромаво, само плувам добре."

"Няма писател, който да пише добре, без да е депресия."

"Каня се да съдя за милион долара компанията "Pall Mall": пуша цигари "Pall Mall" от 12-годишен, непрекъснато, без филтър. На пакета пише, че това непременно ще ме убие. И какво? Благополучно доживях до 82 години… Много благодаря, грозни лъжци!"

"Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба ти."

"Скъпи бъдещи поколения, моля, приемете нашите извинения. Бяхме пристрастени към петрола."

"Ако все пак някога умра – не дай Боже, разбира се – моля, напишете на гроба ми само тази епитафия:"За него необходимо и достатъчно доказателство за съществуването на Бог беше музиката"."

"От по-малките деца в семейството често излизат добри хумористи. Когато си най- малкият на масата за обяд, единственият начин да привлечеш вниманието към себе си е,  да можеш добре да се шегуваш."

"Обиждам се от това, че аз пиша книги, а президентите и генералите не ги четат."

"Да се ядосваш за произведение на изкуството е все едно да се ядосваш на шоколадов сладолед."

"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш."

"Бедността е сравнително леко заболяване,… но безполезността ще убие и силни, и слаби души, и винаги ще убива."

"Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля."

"Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме."

"Когато пиша, се чувствам безрък и безног човек с молив в устата."

"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."

"Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага."

"Най-смелите шеги израстват от най-дълбоките разочарования и отчаяни страхове."

"Ако наистина искате да разочаровате родителите си, занимавайте се с изкуство."

Малко биографични данни за Кърт Вонегът от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Кърт Вонегът (също Курт Вонегът, Курт Вонигът) (пълно име: Кърт Вонегът младши, на английски: Kurt Vonnegut, Junior) е американски писател, романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство.

Роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941–1943 година, където е колумнист в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри Кланица 5. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скънектади, щат Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик.

През март 2007 г. Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст и рисунки в книгите си (пример: Закуска за шампиони). Езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето (виж: Кланица 5), а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Романи
Player Piano (1952)
Механично пиано
The Sirens of Titan (1959)
Сирените на Титан
Mother Night (1961)
Майка нощ
Cat's Cradle (1963)
Котешка люлка
God Bless You, Mr. Rosewater, or Pearls Before Swine (1965)
Бог да Ви поживи, мистър Розуотър, или Не хвърляйте бисери на свинете
Slaughterhouse-Five, or The Children's Crusade: A Duty-Dance with Death (1969)
Кланица 5, или Кръстоносният поход на децата
Breakfast of Champions, or Goodbye Blue Monday (1973)
Закуска за шампиони, или Сбогом, черен понеделник
Slapstick, or Lonesome No More! (1976)
Фарс, или Никога вече самота
Jailbird (1979)
Затворникът
Deadeye Dick (1982)
Точния мерник
Galápagos (1985)
Галапагос
Bluebeard, the Autobiography of Rabo Karabekian (1916 – 1988) (1987)
Синята брада
Hocus Pocus (1990)
Фокус бокус
Timequake (1997)
Времетръс

Photo of Kurt Vonnegut from an appearance on WNET-TV en:WNET.

aspoonfulofsuga

VIRAGE Journal, 2016

Author: Nora Radeff

Дизайнер, графичен... дизайнер! Автор на концепцията на Virage Journal, автор и главен редактор на AGRO Journal и Жените - зона свободна за изява, арт директор, важна и незаменима личност!

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.