Наргиле, Cypress Hill и Cape Codd

Някога имах приятел. Единственият впрочем. Заедно прекарвахме цялото време на света — обичахме се истински и колкото и да не ви се вярва, ние бяхме изключението от правилото. Между мъж и жена Е възможно приятелството, когато няма секс и интимност… ха, та той дори не обичаше да го прегръщам. Подаваше ми ръка, когато се виждахме, а не летеше да ме гушка. Както и да е. Мога да ви изброя толкова много причини, поради които той ми липсва, че само с тях да запълня целия сайт. Но съвсем различна е моята цел — умението да „запазиш“ момента или секундата, в които си почувствал истинско удоволствие от живота… ама, истинско. И това наистина може да се нарече икуство, защото изпуснеш ли го, както хората постоянно правим, после си е е*** мамата (както е казал мъдрецът, не аз).
Повечето време от ежедневието си прекарваме, скучаейки от нещо — я от работа, я от не работа. В един такъв момент, с известна носталгия си припомних хилядите пъти, в които съм имала пълния пакет на удоволствия, а накрая пак съм била нещастна и вечно страдаща. Сега не мога да си отговоря на въпроса защо. Може би от някаква вътрешна глупост, така присъща на съвремието.
В последствие разбрах смисъла на вечното клише, че малките неща правят живота велик. Точно както е въгленът за наргилето. Той тлее и разпалва тютюна, докато не се получи един мистичен дим от много аромати, който те омайва. Същото е и в живота. Без въглен, който да те разпалва, животът е немислим. Представете си ден след, работейки, учейки, пазарувайки и превръщайки живота си в съществуване, а тялото – място, върху което се лепят рекламни плакати. Страшничко, нали? И без изход. Но просветлението идва чак, когато човек се чувства свободен от предразсъдъците си. И от телевизора. 
В момента слушам Cypress Hill, пия любимия си коктейл с водка и сок от червена боровинка, а междувременно изрисуваните цветя на стената, осветени от неоновата лампа, като йо-йо разиграват спомените ми. Още помня онази вечер, когато моят приятел дойде със силно главоболие при мен, а аз го излекувах с едно наргиле. Защото моите наргилета са лечебни. Тогава той каза: „Наргилето ни събира в кръг, около себе си и по този начин ни сплотява, както огънят преди хиляди години е събирал в кръг хората и е бил синоним на уют, убежище, мир и радост“. Тогава не си давах сметка колко е прав. В такъв момент не проумяваш мъдростта на един джедай, излязал от времето си. Така той без да иска даде формулата за щастлив живот — удоволствието да дадеш право на сетива си да уловят цялата палитра на човешкото. Аз не го направих тогава. В опити да бъда перфектна във всичко забравих за тревогата в сърцето си, че нещо постоянно не е както трябва, а всичко през цялото време пред очите ми — плод на грейпфрут, подходящ за RЕfresh.
Сега, след толкова години, когато той намери своя път някъде там извън София, а аз продължавах да живея в спомени, питайки се какво стана с нас, стигнах до едно логично заключение — да не живея като безсмъртна… и запалих наргиле.

 

 

 

 

 

Снимки: Интернет


 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.