Монголски шаманизъм част II: Шаманът

Mongolian shamanВ първата част на поредицата „Монголски шаманизъм“ говорихме за основните вярвания и концепции на древните монголски шамани от учението тенгеризъм. А също споменахме, че не обичат много, много да наричат вярата им „шаманизъм“, тъй като не се акцентира върху посредника, а върху източника.

Много западни учени и богослови си опитват да категоризират шамана като „човек на медицината“ или „вещер“. А както вече споменахме в първата част на поредицата, както всяко азиатско учение и тук нещата стоят съвсем по-дълбоко от очевидното. Монголските (респективно сибирски) спиритуални практики са много по-изтънчени и сложни. Има много видове лечители, които са специализирали в различни сфери. Например такива са отоши (лечители), бариши (чакръкчии) и бариячи (посредници). Всички тези видове специалисти силно вярват, че получават силата си от невидимия духовен свят. И все пак, шаманът е истинският мастър учител на духовния свят.

По типичен шамански образец, в монголските среди се знае, че шаманът е специален човек, избран от духовете още от рождението му, а в последствие в него се вселява още една душа, наречена удха. Тази втора душа се свързва с други и по този начин предпазва шамана от зли нападения. Без притежанието на удха всеки ритуал или предприемане на житейско приключение би било опасно, а и глупаво безсмислие.

Но да бъдеш шаман, казват последователи на учението, е еднакво и благословия, и проклятие. Шаманите се избират по рождение, но самите те го разбират, когато навършат 20 години, чрез така нареченото „поразяване“. То се изразява в отделянето на човека от обществото и преобразяването му в нещо друго… нещо загадъчно. Има два начина на „поразяване“. Първият е тежко заболяване, а вторият – просветление. След целият процес шаманът има едно главно задължение и това е да възвърне балансът в обществото. Той произнася благословии, провежда ритуали за защита и духовно извисяване, ловува по магически път злите духове. Също така шаманът лекува болести, които има духовни причини като духовни вмешателства, духовни замърсявания, загуба на душата, проклятия и т.н.

Интересна функция на монголския шаман е и запазването на местната култура. Изкусното им познаване на древните традиции е резултат от практиката да се консултират с предците си, преминавайки през историчността на хиляди години.

Тенгеризмът познава три вида шамани: черни, бели и жълти. Първите два са традиционни, а третият е вдъхновен от влиянието на будизма. Важно е да се знае, че „черен“ и „бял“ не означава „зъл“ и „добър“. Шаманите работят с неизброимо много духове, които пък отговарят на четирите посоки. В сибирската традиция всяка от посоките има свой цвят, който носи своят символизъм. Цветът на шамана се определя от коя посока той черпи своите сили.

Черният шаман е считан за най-могъщият. Той придобива силите си от север. Това са шамани воини, които водят тежки битки със злото. Те са истински модели за кураж и дисциплина. В исторически план черните шамани са били крепяща сила и във време на мир, и във време на война. По време на война те повдигали духа на войниците, посредством церемонии, които им помагали при битките. Силата на армията била тясно свързана с черния шаман, така че когато настъпвали сражения, той винаги бил някъде там около тях.

         В мирни времена черният шаман служел на хората като съветник, организирал различни учредения за различни видове помощи и спомагал за запазването на мира. А по време на Монголската империя всички договори са подписвани в процес на шаманска церемония. И в миналото, и в днешно време черният шаман има много и различни участия в обществения живот. Те лекуват, правят ритуали според нуждите на пациентите, предпазват или кълнат враговете на народа. Черните шамани обаче имат изключително голяма отговорност – трябва да спазят третото правило на тенгеризма, а именно баланса. За тях това е изключително трудно, поради огромната мощ, с която работят, но едно погрешно движение и рискуват да изгубят силите си.

Female shaman in Mongolia

Белият шаман взима силите си от белия запад. И поради това те отправят своите молитви към западните небеса. Белият шаман е шаман на спокойствието и има специални взаимоотношения със силите на природата. Тяхната главна задача е да успокояват разгневените духове и да помагат на хората да живеят в унисон с природата и с близките си. Белият шаман отправя благословии и прави ритуали за издигане на по-високо духовно ниво. Той обаче не може да отправя заклинания.

По време на Монголската империя белият шаман се е занимавал предимно с вътрешните проблеми в управлението, администрация, а също и с ежедневния живот на хората. В днешно време обаче белият шаманизъм е силно повлиян от будизма. Някои от песнопенията им са с будистки произход и в ритуалите се вижда, че вместо да горят растенията (както правят черните шамани), те ги кадят.

Некоректен стереотип е да се каже, че всички шамани използват тъпани в магическата си музика. Белите монголски шамани не използват такива инструменти, но за сметка на това обаче притежават дървени пръчки и предмети, които дрънчат по време на церемонии. Белите шамани не носят специфичната шапка на черните шамани, но вместо това носят пелерина, наречена немерге.

Buryat shaman the oldestЖълтият шаман се появява на историческата сцена между XVII и XIX век от ламаизма (тибетския будизъм). Този период е познат на монголците като труден и неблагоприятен за шаманите. Ламаизмът разделил шаманите в две категории: черни и жълти. Черните били тези, които пазели старите шамански традиции, а жълтите служат с методиката на ламите, изпълнявайки тяхната воля. Черните шамани отказали да се подчинят на чуждата религия. Белити били разделени – някои от тях приели Буда и станали жълти шамани, а други продължили старата традиция. Тези бели шамани, които отказали промяната, били категоризирани от ламаистите като черни. Ето защо през XVII век черни и бели шамани били на практика в една категория.

Поради всичко това различията между двете религии все повече се размътили през вековете, а ламаистите успели да превземат цели райони. За щастие на монголите, някои северозападни племена като Дархад и Уринахай поддържат приятелски отношения със сибирските хора като туваните и бурятите, които пазят същата традиция.

И ето, появява се добрият стар комунизъм, който обърква нормално шаманско стечение на обстоятелствата. Комунизмът в Монголия спира будистките нашествия, но и също се оказва стъпка назад в свободата на религиите, точно както в България. Когато Монголия преминава в демократичен строй през 1990 година, шаманизмът се завръща с пълна сила (точно както в България… отново). Белите шамани се завръщат и вече не се считат за жълти, а жълтите вече не присъстват в шаманската класификация…

Още по темата:

Монголски шаманизъм част I: Тенгеризъм

Монголски шаманизъм част III: Древните

Снимки: Интернет

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Trackbacks/Pingbacks

  1. Монголски шаманизъм част III: Древните | Virage - […] Монголски шаманизъм част II: Шаманът […]

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.