Моето знаме е ФЛАМИНГО

Събуждам се в 5:00 ч. сутринта. Насилствено. Бебето е гладно. Гладно е от 3:30 и не може да издържа повече. Минавам покрай голямото огледало в спалнята ми и в отражението не виждам нищо друго, освен блестящо Фламинго. Веднага ми става по-добре на душата.

Разсънвам се. Вече е 7:00 ч. Мисля си, че днес ще ми е последният ден на земята. Спи ми се и искам да легна и да умра, но тогава чувам бебето. Напишкала се е и ѝ щипе. Нямам право да се опъна, трябва да я оправя, горката. Поглеждам в сините ѝ очи, които ми се усмихват и, оу да, отново виждам Фламинго. Животът е прекрасен! Бебето отново спи, а аз имам ПРАВО да започна деня си с ирландско кафе. Заслужавам го и не ми пука. Ще го направя.

Тя спи вече втори час. Аз съм излизала целият апартамент и всичко свети някак си Фламинго. Тогава виждам, че „мръсникът“ се е събудил и идва да търси кафе. Готово е и го чака до компютъра му. Той се е наспал. Личи му по свежия поглед, опънатата кожа и тази дразнеща развеселеност в тона му. Пуска шеги, а аз мразя всеки звук, с който рискува да събуди бебето. И тогава ми казва, че изглеждам страхотно и дали не съм отслабнала. Целува ме с цялата си любов и отново натъртва, че новата ми лятна рокля, тази с жълтите цветя, е жестока и трябва да нося нея по-често. Отново ми става някак Фламинго. Нищо. Нека си спи и утре. Уморен е. Оправя се да излиза за работа. На тръгване ми оставя пари. Ок, може и да му направя салатата аз довечера.

Следват няколко часа, в които само Фламинго ми дава сили да преживея. Безделие, безделие и отново безделие, а имам изпити от докторантски минимум през септември. I just don’t give a shit. Аз съм Фламинго и считам, че няма да намерят по-добра о мен в тази област. От 10 години съм там, ще ме изчакат ако трябва. Тя спи и аз ИМАМ ПРАВО вече да си сипя мечтаното ирландско кафе, да слушам Migos и да си представям, че аз съм в този клип с Ламбо-тата. Намирам желание да се изкъпя… а след това и да се гримирам, да се стегна. Въобще, аз съм Фламинго и блестя, дори когато съм у дома и никой не може да ми отнеме това. Бебето се събужда, отново е гладна и няма никакво намерение да ме изчака да се изпишкам, но когато ме вижда колко добре изглеждам се усмихва с цялата си слънчевост и светът отново става Фламинго.

Така някак си се завъртат още два-три часа в четене на книжки, игра с гумени играчки, излишен рев, безумен смях, биполярност, умора за мен и веселба за нея. Защо постоянно плюе? И какво толкова вкусно намира в чаршафа си, че го дъвче толкова ожесточено? Добутваме до критичните часове преди лягане. Вече не само се чувствам Фламинго, но и така изглеждам. Обичам я.

Изумително за всички фламингота, бебето обича вечерната рутина с банята, храненето и приспиването. Душата ми е във възторг. Едва 19:00 часа е и тя спи и няма да се събуди преди 00:00. Имам време за иралндското кафе! Сега е моментът. Обаче заспивам на дивана пред някое видео, в което Бионсе и Карди Би обясняват какъв рай е да си майка, как безпроблемно са им минали бременностите и как нямат една скапана стрия. Майната им! Те не са Фламинго. С антураж от 100 човека всеки може да е майка.

Пробуждам се и намирам сили да се пренеса до спалнята, молейки се на Господ „мръсникът“ да се прибере по най-тихия начин. Амин! Всички мислеха, че ще развея бяло знаме обаче моето се оказа Фламинго. Аз съм Фламинго. Защото съм успешна, въпреки че съм на 28 години. Защото имам прекрасно дете, което на крехките си месеци прави неща и научава неща и това не е просто късмет, а много труд от моя страна. Защото намирам време да изглеждам добре, въпреки повръщаното върху рамото ми. Защото не се отказвам от нормалния си живот и така и не стигнах да видя заплахие „Ти сега ще видиш какво е като се роди!“. Аз съм Фламинго и се гордея, че не ме вълнуват животите на другите, не ги следя по цял ден, за да им се възмущавам. Главата ми е високо вдигната, а погледът ми е устремен напред. Аз съм Фламинго, съпругът ми е Фламинго и детето ми е Фламинго. Всичко останало е просто бял шум…

Три месеца по-късно:

Събуждам се в 5:00 ч. сутринта… насилствено.

Убий си тъпия паяк САМ!

По-добре звънни на „Беки с хубавата коса“

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.