МЕЖДУ ХРИСТИЯНИТЕ И КАСТАНЕДА

Воинският живот на толтеките е същият като на християните. Принципът е един и същ. Разликата е единствено на езикова основа. Кастанеда описва воинския живот на едно съвременно ниво, докато повечето богословски извори са писани през едно много далечно време, което разбира се не ги прави неразбираеми, но не може да се остави зад гърба нещо толкова важно — времето. А тук се появява вторият парадокс — разстоянието във времето на първите толтеки и появата на християнство е толкова огромна, че не може да става въпрос за никакво взаимство между тях, като догмат. Който и от принципите на воина да се хване, ще бъде намерен в Словото и обратното — горещият печат на Христос се намира и в учението на древните племена. От само себе си това се превръща в още едно силно доказателство за общуването на Господ с абсолютно всички хора на тази планета. Впрочем — общуването с всичките Му творения. А творенията на Бог въобще не се ограничават с човека, което е казано както в Библията, така и при толтеките. Шаманите от древно Мексико дали названието съюзници на необясними сили, които им въздействат. Те ги нарекли Съюзници, защото си мислели, че могат да ги използват колкото си искат — представа, която едва не се оказала фатална за тези шамани, защото това, което нарекли съюзник, е същество без плът, което съществува във Вселената. Днешните шамани ги наричат неорганични същества. Поддържането на теорията, че всичко невидимо е зло или демон е нелепо и безпредметно. Обяснението за тези същества на всички хора е много по-лесно с Добро или Лошо, но тук става въпрос за сили, които не са нито лоши, нито добри. Те са създания, които се борят за нас, а разликата между тях е, отново, чисто енергийна — т.е. те имат различна енергия. Така наречените добри притежават трептяща енергия, а лошите- „бълбукаща“, като бълбукаща не е подходящ термин, тъй като не може да се обясни с прости думи, затова на нас ни остава само да повярваме. Защото е хубаво да се вярва, а не да не се вярва (както съветва и Христос). В отговор на всеки, който се хваща за думата шаман, естествено, може да се каже, че е имало и има шамани в по-общоприетия смисъл. Разграничаването на двете понятия е от важна степен, защото объркването би било фатално. Изменници и противници на собственото си учение има във всяка религия. Тук обаче не става въпрос за религия, а начин на живот, който е, освен интересен, невероятно практичен.

Най-трудното в коментирането на тази тема е изваждането на конкретни примери. Но безспорно това, което най-силно вълнува епохата, в която живеем, са интимните взаимоотношения между мъжа и жената. Грях ли е или не? Християнската цел не е да се възпроизвеждаме. Това е по-скоро мюсюлманската. При нас не се счита за наказание от Бог, ако сме бездетни. Създаването на тази функция — възпроизвеждане, е доказателство за човешкия избор, който Бог дава на всеки още при раждането. Следователно, след като не е цел, се счита за грях, когато е извън брак. Но брак в случая отново се има предвид, като общ път на двама човека към усъвършенстването на духа и тяхното съчетание пред Бог. Толтеките обясняват защо енергийно не е хубаво да се поддържат такива взаимоотношения по следния начин; първо това е съсипващо за воина, защото го прави психически зависим от друг човек, а оттук слаб и неспособен за правилно реагиране срещу друго изпитание (изкушение). Тъй като човекът представлява сноп лъчи, свързани с Бог, всеки такъв акт на интимност обвързва двата индивида, като от мъжкия се впиват енергийни лъчи в женския и така в период от седем години той тегли от нейната енергия. Затова и на двете места, ако не заповядано, то поне горещо препоръчано е да не се поддържат тези връзки. Свети апостол Павел съветва, че е хубаво всички да сме като него, т.е. непорочни, но ако не можем, то има закон, който гласи, че трябва да се женим. Или — ако се поддържат интимни взаимоотношения, то поне да са със само един човек. Това е много трудно за възприемане, камо ли за изживяване, но хората едва ли изобщо разбират, че можем да отрежем всяко нещо от живота си, по всяко време, само в един миг.

Пътят на воина е труден, стръмен и трънлив, но пък спасителен. Мотивът на толтеките е запазването на целостността на човека, за да може един ден, когато смъртта настъпи, да могат да представят себе си пред Твореца като личност, живяла пълноценно. След Възкресението на Христос смъртта е победена. Нейното действие вече не е унищожително, затова тя не е повод за страх на истинския воин. Воинът знае, че смъртта му винаги е надвиснала над него и затова изживява всяка секунда сякаш е последната. Когато нещата станат неясни, воинът се замисля за смъртта. Мисълта за смъртта е единственото, което укрепва духа ни. „Смъртта е навсякъде. Тя може да бъде фаровете на една кола на хълма далеч зад теб. Може известно време да се виждат и после да изчезнат в мрака като пометени, но само за да се появят отново на друго било и пак да изчезнат.“ Животът не е привилегия или нещо естествено, а истинско чудо. Чудо е, защото в този момент на зачеването ти Бог Сам те е посочил да просъществуваш в битието и историчността, а това не може да бъде просто природен акт. Най-резултатният начин на живот е да живееш като воин. Сравнението с християнските думи е дори излишно. Това, което се нарича свято е неприкосновено в православието, тук е наречено безупречност. Но за всички хора, които не са воини, а това сме огромната част от населението на Земята, всичко това си остават само сказания за силата.

Когато човек се тревожи, той се вкопчва във всичко от отчаяние, а веднъж вкопчи ли се в нещо, сигурно е, че ще изтощи себе си, ще изтощи този или това, в което се е вкопчил. Воинът ловец, от друга страна, знае, че пак ще примами дивеч в капана си и затова не се тревожи. „Да се тревожиш означава да станеш досегаем, безразсъдно досегаем.“ „Не се тревожи за утрешния ден, защото малко ли са тревогите на днешния.“ Един воин може да се тревожи и премисля, преди да вземе някое решение, но веднъж вземе ли го, той го следва по своя начин — без повече тревоги и размишления; тепърва го чакат милион други решения. Такъв е пътят на един воин.

Снимки: Интернет

 

 

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.