Маги Вълчанова: „Излезте от фалшивата реалност на социалните мрежи!“

Напоследък стана твърде популярно да се коментират и/или осъждат известните хора, които се занимават с мода – дизайнери, стилисти, фотографи и, разбира се, моделки. Няма да крия, че когато чуя думата моделка,автоматично в главата ми изникват образите на няколко момичета, чиито външен вид прилича повече на вандализиран билборд, отколкото на поддържана и красива жена. А още по-малко на жена с интелект, амбиции за личностно развитие и желание да допринесе за благото на обществото.

Да обаче, след като аз самата имам претенции за мислеща и модерна жена, е невъзможно просто така с лека ръка да поставя всички в бранша под общ знаменател, без дори да съм проверила и задълбала в детайли случая „миска“. Ето защо за мен беше важно да започна поредицата си „МИСля“ с една истинска мис, обиколила модните подиуми в цял свят, видяла „как го правят хората професионалисти“. Защо ли? От разговора ни може да прецените и сами защо харесвам първата ми гостенка в поредицата – тя е красива, тя има осанка, но най-важното – тя има остър като бръснач ум. Тя ни показа, че една жена може да бъде не само красавица, а истински модел за подражание, докато съчетава качества на интелигентност, бизнес нюх, правилно планиране и здравословен начин на живот.

Срещата ни се проведе в столично заведение, под лежерния фон на приятна музика, която не случайно съвпадаше с настроението на всеки от въпросите, които коментирахме. Докато отпивах от тропическия си коктейл, я забелязах да влиза и, оглеждайки се за мен, успях да разгледам външния ѝ вид – това, което всеки прави, когато види популярна личност, която на всичкото отгоре е и „Мис Вселена България“. Въпреки очакванията на хора, които не я познават, тя беше облечена спортно, свежо и абсолютно неангажиращо.

Нямаше тиара, нито седем слоя грим… Но това, с което ме очарова, бе добрият ѝ изказ, когато се поздравихме и заговорихме. Непринудена, емоционална и безкрайно естествена – това е Магдалина Вълчанова. Маги ми позволи да разкрия парченца от душата ѝ за вас, скъпи читатели. А какво си казахме, е… четете по-надолу, де.

Маги Вълчанова
Маги Вълчанова

Т: Здравей, Маги! За мен е изключително удоволствие да се видим на живо най- накрая и да поговорим за нещата от живота. С толкова много въпроси ще те залея следващите няколко часа, но първо да започнем от нещо много приятно, което ти се е случило скоро, а именно пътешествието ти в Америка. Разкажи ни какво те отведе там.
М: Здравей, Тори! За мен също е удоволствие, когато имам възможност да разговарям с интелигентни хора, с които има какво да си кажем. (Усмихва се…)

Последното ми пътешествие бе мотивирано от моите деца. Заедно с двете момчета много пътуваме с възпитателна цел и забавление. Мнението ми е, че децата трябва да си разширят мирогледа и един прекрасен начин за това е пътуването до различни места в България и по света. Правя всичко възможно, за да покажа на децата ми разнообразието на културите в различните държави и още от малки да натрупат богата обща култура. За мен е много важно да видят, че светът не е само България и когато дойде време да взимат решения за животите си, да са в състояние да изберат правилната посока. Това е мой ангажимент, като майка и оттук бе продиктувано желанието ми да ги заведа на мечтаната дестинация, а именно САЩ.

Т: Кои места посетихте?
М: Бяхме отседнали първо в Остин, Тексас, посетихме и Сан Антонио също Тексас, а на връщане останахме за пет дни и в Ню Йорк, където се видях с познати и колеги от модната сфера. Беше ми изключително приятно да срещна отново хора, които не бях виждала 13-14 години. Насладих се на удоволствието да се завърна някъде, където съм била преди години и сега отново да срещна същото топло отношение не само към мен, но и за децата ми.

Т: Какви са впечатленията ти от тази част на света?
М: Това наистина е друг свят. Усетихме го всички – аз отново, децата и приятелката ми, която пътува с нас. Прекарахме си страхотно! Благодарение на работата ми като модел, която постоянно ме срещаше с нови хора имам много приятели, които са разхвърляни по целия свят. С отношението си към хората съм направила така, че да бъда канена от тях дори след години раздяла и сега след като съм разведена и свободна да пътувам, имам възможност да покажа разнообразието на света и на децата ми. А също така искам и аз самата да се възвърна към този живот, защото ме обогатява и ми харесва.

Т: Какво си донесе от там?
М: (Смее се…) Ами, нали бях в Тексас! Разбира се, че каубойски ботуши. В момента са супер модерни. Нямаше как да не си донеса един чифт, при положение, че се намирах в родината на каубойските аксесоари, превърнали се в модни тенденции. Не си взех шапка , заради огромния багаж, с който пътувахме, щеше да се измачка, а и може би щеше да е странно да се размотавам тук с каубойска шапка посред зима.

Маги Вълчанова
Маги Вълчанова

Обичаш ли да пътешестваш по принцип?
Смятам се за гражданин на света. Като разбирания и интереси не се ограничавам до територията на България. Обичам да пътувам! Интересни са ми различните култури и  дори да не ги разбирам, не ги отричам. Старая се да вниквам в ежедневието на хората в дадената държава и да събера достатъчно впечатления и спомени.

Т: Би ли се установила на едно такова място като САЩ?
М: Когато имаш деца, трябва да съзнаваш, че вече имаш голяма отговорност. А, за да бъдеш полезен на децата си, първо трябва да бъдеш полезен на себе си. За съжаление, в България така са поставени нещата, че страдаш от невъзможност да бъдеш полезен първо на себе си, а да не говорим и да помогнеш на някой друг. Америка определено е хубава държава и изкушава да се установи човек там. На младини съм живяла там, още когато бях без деца, имала съм възможност да емигрирам много пъти, но не съм го направила. Харесва ми за туризъм, но засега нямам намерения да се преселвам, въпреки, че погледнато реално е стабилна икономически и дава повече възможности. С каквото и да се занимаваш там ще ти носи добри доходи, нещо което тук е доста по-трудно. Що се отнася до сигурността също е топ – там няма да имам страх, че някой пиян шофьор на улицата ще бутне детето ми на тротоара. Допадат ми правилата им, но има и неща, които не ми харесват.

България почти нищо не ни дава, но тя е като майката – обичаш я такава, каквато е. Това е нашата родина и не можем да я сменим. Да, искам да отворя мирогледа на децата ми, но в същото време искам да не знаят, че имат български корен. За мен е важно те да го знаят и да се гордеят с него. Бих искала да говорят перфектно майчиния си език, да знаят кои са националните герои и народни традиции.

Т: До този момент от твоите пътешествия кое може да кажеш, че ти е най-любимо, най-запомнящо се? Или  предпочиташ да харесваш наравно всичките си преживявания извън родината?
М: Те са много различни, но има наистина едно място, което запомних и се сещам с усмивка и това е Сеул, Южна Корея. Там живях три месеца. Имах договор с една от големите модни агенции и имах възможност да се докосна до културата корейците, която е много различна. Бях много впечатлена от високо развитите технологии навремето. Това беше пред около 17 години и това, което ме впечатляваше силно бе, че телефоните им работят в метрото. Тяхното метро се намира много по-дълбоко под земята от нашето, а проектът за изграждането на нашето метро тогава беше само на лист хартия. За мен беше забележително как техните телефони имат такъв обхват. (Смее се…) Беше времето, когато мрежата на мобилния оператор (тогава един) не беше с голям обхват и имаше много участъци по магистралата и в тунелите, където се губеше връзката. Сигурно е много смешно сега, но хората, които са мой набор, знаят за какво говоря. Нямаше още смартфони и социални медии. Другото, което много ме впечатляваше е изключителната точност на тези хора. Казват, че започваме да снимаме в 8:00 часа и наистина започвахме в 8:00. Никой не закъсняваше.

Другото, което запомних от престоя си там, бе, че тези хора са изключително тихи. При тях е проява на лош вкус ако вдигаш прекалено силен шум или ако се усмихваш. Забележи, ако се усмихваш… Там уважението се демонстрира с кимане на глава. Ако се усмихваш твърде много или смееш на висок глас, ще те сметнат за лека жена. И единствените хора, които вдигаха шум, бяха американците. Имаше много от тях там.

Различни светове са това. За мен е много интересно и сега да виждам контрастите и да си разсъждавам върху различията в разбиранията.

Т. Като докторант по история на религиите, чиято дисертация е на тема „Идеята за прераждането в източните религии“ не мога да не те питам какво е мнението ти по въпроса. Религиозна ли си и практикуваш ли йога и/или медитация?
М: Аз съм източноправославна християнка, каквито са и децата ми. Макар че с течение на времето у нас са навлезли външни традиции, аз съм запозната с принципите на християнството. Интересни са ми също източната философия. Сигурно вече усещаш.

Практикувам йога и медитация. Малко късно започнах, за което съжалявам, защото това не само, че ме зарежда, но считам, че когато човек променя живота си много рязко, преживява тежък период и не знае къде се намира практикуването на йога и медитация помагат да се намериш и да се наместиш. Те са лекарство за душата.

Т: Да се върнем в реалността на родна почва. Как съчетаваш ангажиментите с отглеждането на двете момчета?
М: Изобщо не е лесно. Опитвах разни неща. Опитвам се да се намеря и да открия нов път след развода, тъй като има огромна разлика между живота, който имах преди и този, който имам сега. Отглеждам децата си сама. В момента се обучавам, развивам уменията си по дигитален маркетинг. Всичко вече се пренася онлайн, затова реших да повиша квалификацията си, за да бъда максимално полезна за новия ми проект.

Т: Сега вече няма как да не ми споделиш какъв е той.
М: Най-общо, той ще обедини моето хоби с моята работа. Т. е. ще се занимавам с фитнес тренировки. Всички знаят, че съм запалена фитнес маниачка и вече мога да се похваля с 24 години практика. Има какво да дам на дамите, които  са като мен – ангажирани в ежедневието си с деца или с работа, или и двете едновременно, нямат много свободно време за себе си, но въпреки това искат и търсят начин да съчетаят нещата така, че да имат малко време за което да инвестират във външния си вид. В момента аз самата работя, гледам двете си деца и вече съм над 40 години, но продължавам да поддържам визията си с подходящи тренировки и здравословно хранене. По време на бременностите ми и с двете деца съм качвала над 20кг. Сама виждаш резултата от моята дисциплина и постоянство. Добрият външен вид обаче не е само ген, а плод на дисциплина, постоянство и труд.

За да не ти е трудно, просто трябва да превърнеш здравословния начин на живот в твой полезен навик – част от ежедневието ти. Проектът ми позволява да организирам сама работното си време, така че да бъде добре съчетано с отглеждането на децата ми. Както знаеш, когато имаш малко дете, се усложняват нещата. Малкият ми син е на шест години и все още има нужда от много грижи. Повечето работодатели не са толерантни към майките с деца, затова много майки като мен са принудени да се ангажират с най-разнообразни неща, за да имат време и да отговарят на нуждите на децата си и да им обръщат нужното внимание.

Т: Напълно те разбирам, Маги. Но разкрий ни повече.
М: Запозната съм с много детайли в момента, но още си проучвам и планирам нещата и не обичам да говоря предварително. Ще бъде нещо малко по-различно, спестяващо време, по- специфично. (Усмихва се…) Разбира се, ще стъпя върху утвърдени практики, но ще го предъвча през собствените ми разбирания. Тренировките ще бъдат само за жени, които са заети, които могат максимално да спестят от времето, което им отнема да отидат до фитнеса, да паркират, да се преоблекат и всички други малки неща, които превръщат ходенето на фитнес в тричасово приключение. Минимум. Новият ми проект дава алтернативно решение за тези, които нямат 3 часа свободно време на ден да постигнат и поддържат добра форма. Ще имам специални програми за майки с бебета. Не трябва да забравяме да бъдем жени, въпреки че едно бебе поглъща живота ти изцяло и ако няма кой да ти помага е все по-трудно да намериш време за себе си. Ще давам на моите клиенти само изпитани упражнения, които съм пробвала как работят върху себе си. Преди да родя съм тренирала и по три часови програми, но сега тренировките са ми много по-кратки и по-концентрирани. Работя повече и за доброто си душевно състояние, защото разбирам,  че една жена е красива, когато се чувства спокойна и доволна от себе си. Тогава очите й блестят по различен начин. Не само любовта може да докара блясък в очите. Доброто физическо здраве и състояние на духа също могат. Те са свързани.

Т: Твоите съвети действително ще бъдат от безспорна полза за такива като мен, които имат ангажирано ежедневие, бебе, но и желание да изглеждат добре.
М: Напълно вярно. Моите съвети са персонализирани. Всеки човек и всяко тяло има различни нужди и аз не мога да подмина този факт и да не се съобразя с него.

Т: Нека поговорим за двете ти момчета. Предвид скорошното ви завръщане от Америка, би ли ги подкрепила да учат в друга държава?
М: Абсолютно, бих ги подкрепила. Даже бих ги насърчила.

Т: Какви са техните интереси?
М: Големият ми син харесва електронни игри в момента. (Смее се…) Аз като част от друго поколение трудно мога да разбера как е възможно децата днес да предпочитат, вместо да излязат навън и да общуват лице в лице, да стоят вкъщи и да чатят на приложенията в телефона. И двете ми момчета са с висок потенциал и капацитет, които аз нямам никакво намерение да пропилея.

Т: Имаш ли планове за тях? Искаш ли определени неща да им се случат?
М: Искам да са щастливи. За мен няма значение какво ще изберат, дори не непременно успешни според общоприетите разбирания, но щастливи. За мен успехът се измерва с това как се чувстваш. Толкова хора познавам, които са с висок статус и стандарт на живот, карат най-скъпите коли, носят най-скъпите дрехи и са супер нещастни и в крайна сметка започваш да се чудиш това ли е най-важното. Материалното благо ли е смисълът в живота. Имаш ли нужда от всичко това, за да живееш щастливо? Източните учения имат много за казване по този въпрос.

Големият ми син по едно време искаше да пее, после изгуби интерес. Децата нямат представа какво искат, но е много погрешно родителите да налагат собствените си представи и модели върху тях. Затова аз просто ги насочвам и подкрепям ако проявят интерес към нещо конкретно. Ако не – просто ги оставям намира.

Т: Ако можеше да върнеш времето какво би променила?
М: Нищо не бих променила в живота си. Смятам, че всичко, което ми се е случило съм си го заслужила. И хубаво, и лошо. Категорична съм. Имало е причина да ми се случи. Хубавото ми е дало щастливо преживяване, а лошото – урок.

Т: Какво те вдъхновява? (Фонова музика точно на този въпрос е „Losing my religion“,което създаде една задълбоченост в обстановката)
М: Започнах да се вдъхновявам от все по-малки неща. Открих ключа към щастието. (смее се). Вдъхновявам се от птичките, които пеят напролет. От тополата, която виждам през прозореца на спалнята ми. Слънцето. Енергията и разговорите с позитивните хора, които срещам. Вдъхновява ме любовта…

Т: Усещам твоята емоционалност…
М: Аз съм изключително емоционална. Хубаво е човек да не позволява да бъде сломен от трудностите и да запази детето в себе си, което да му позволява да изразява емоции според нуждите си. В днешно време хората се страхуват да изразяват емоции скрити зад профилите си в социалните мрежи се усмихват и плачат с емотикони. Покрай новите ми занимания ще се наложи да прекарвам повечко време в дигитална среда нямам никакво намерение да пренебрегвам нещата които обичам да правя off-line и общуването лице в лице.

Т: Каква е философията ти за живота?
М: Вярвам, че човек сам създава своята реалност с мислите си, затова се опитвам да мисля позитивно и да приемам нещата такива каквито са без да съдя никой. Каквото изпращаш на другите това ще получиш в замяна. Вярвам в доброто у хората. Ние всички притежаваме нещо божествено, нещо добро в себе си. Далеч съм от мисълта, че има само лоши или само добри хора. Бог дава избор на човек какъв да бъде и сам да избере как да живее. Само силните могат да бъдат добри. Аз мога да си позволя да бъда добра.

Т: Какво ще кажеш за любовта?
М: Вярвам! (Усмихва се…) Никога не съм спирала да вярвам в любовта. Както казах, вярвам в доброто у хората, а любовта е израз на най-доброто. Това е един изключително силен енергиен двигател. Когато човек е влюбен, той е готов на всичко, така че аз няма как да се лиша от тази енергия. Не съм влюбена в момента, не ми е до връзки в момента, но не ме напуска усещането, че голямата любов предстои и най-накрая ще ме намери. Трябва да направиш място на любовта да влезе. Ако човек не се изчисти от обремененостите на миналото, няма как да допусне нещо ново да му се случи, а любовта е нещо голямо. Тя изисква много място. Трябва да си абсолютно изчистена и позитивна.

Т: Умееш ли да променяш навиците си?
М: Да, дори го правя умишлено. Повечето хора нямат волята да излизат от зоната си на комфорт, но аз се поставям нарочно в ситуации, за да предизвикам нови неща да ми се случат. Импулсивна съм и не се страхувам да поемам рискове. Промени са ми необходими, когато съм зациклила, когато имам нужда да търся и да откривам нови пътища, а това може да се случи само ако имам смелостта и волята да загубя комфорта си.

Т: Ето, че стигнахме до момента, в който искам да разбера какво е мнението ти за сегашните конкурси за красота, за модата в България? Как виждаш нещата напоследък?
М: Тези конкурси се обезсмислят, ако се залага изцяло на физическата красотата. Във всяка концепция на конкурс за красотата е вплетена идеята за красива личност, която е избрана, е да работи за благотворителност – да прави нещо за благото на обществото. Ако тя не го прави, дали е красива или не, това няма абсолютно никакво значение. Не случайно мотото на тези конкурси е: „Красотата ще спаси света“.

Като цяло модният бранш в България е много подценен, именно заради известността на жени, които се представят като модели на аудиторията на медиите, а реално никога не са се занимавали професионално с мода. Истинските модели работят в чужбина на международно ниво, говорят по няколко езика, запознали са се с други култури и са много по-широкоскроени, имат много по-различни разбирания от момичетата, които са тук, които искат да бъдат известни, без да знаят самите те защо.

Т: Какво мислиш за новата „Мис България“?
М: Това, което хората не разбират, е, че това е бизнес. „Мис България“ е българска марка, собственост на Ирина Папазова. Самата тя е казвала в интервюта, че тя решава кои кандидатки да допусне за участие, така, че може би това е представата за красота на нейния конкурс, жури и партньори. Трудно бих могла да преценя дали момичето изглежда добре или зле от една снимка. Има неписано правило на модните агенции, като мениджъри на професионални модели, да не се позволяват да сложиш дори една лоша снимка в бука си (портфолиото) , тъй като клиентът винаги смята, че ти си толкова добър модел, колкото най-лошата ти снимка. Много вероятно е това да се е случило и при нея. Не мога да преценя дали е хубава или не. Не я познавам лично. Чета коментарите и виждам много сериозен отпор. Хората не я приемат.

От бизнес гледна точка, аз като човек менажирал марката „Мис Вселена България“ две години и пращал на световния конкурса за красота „Мис Вселена“ две от най-красивите представителки на България за последните 10 години (всички могат да видят в интернет как изглеждат Радостина Тодорова и Виолина Анчева), искам да кажа, че не е толкова голям проблем как изглежда това момиче, защото тя няма да има възможност да представи България на голям международен конкурс за красота. Българските представителки за Мис Вселена и Мис Свят са други и се избират в други конкурси по критерии и директиви на централите в чужбина. По всяка вероятност нея ще я гледаме по медиите в България основно. Така, че ако някой Фейсбук Юзър се чувства лично засегнат може да се успокои. (Смее се…)

Пожелавам ѝ всичко най-хубаво и макар че коментарите за нея са негативни дано успее, като Антония Петрова навремето да обърне нешата в своя полза. Все пак – не я съдете вие журналистите толкова строго заради една снимка, която се върти постоянно в интернет. Поне ти, Тори, бъди снизходителна. (Усмихва се…)

Т: Действително в последните години момичетата, наградени с титлата „Мис България“ са подложени на сериозен медиен бич. Носят стигма. Хората се дразнят от тях, защото не виждаме особена дейност в дългосрочен план, може би в първите месеци, но след това не чуваме за тях. Струват се твърде екстравагантни, споредобщото мнение. В този ред на мисли – къде е границата между красивото, интересното и пошлото, грозното? Защо така се размива в тази среда?
М: Границата между красивото и пошлото е възпитанието, което, както всичко  останало, се налага в семейството в детските години. Много е важен личният пример на родителите, а също много са важни насоките, които се дават в детството. Децата, които в момента са на 18-20 години, са децата на поколението, което растеше в периода на промените от прехода и, разбира се, те са много объркани. Това, което аз искам да кажа като човек, който изключително много пътува, занимавала съм се професионално с мода в над 10 държави мога да кажа, че никъде по света не съм виждала такова нещо. Ако видя момиче в чужбина с такава външност, която в момента се смята за актуална, веднага ще разбера, че е или българка, или рускиня. Не знам какъв е този комплекс на източния блок, който след падането на комунизма започна да граби с пълни шепи от западния свят – ако може да се пазаруват скъпи дрехи, скъпи вещи, скъпи филъри, въобще – от всичко по много и от скъпото. Сякаш не се знае мярка. Мисля, че този модел на поведение определено се отразява на младото поколение.

Има и хора, които вече проглеждат. Много хора започват да интегрират в семействата си и във възпитанието на своите деца западен модел на образование и поведение. Това е добре и означава, че нещата, такива каквито са в момента, след няколко години ще преминат. Тази странна мода и тази криво разбрана цивилизация ще отшумят. Когато нещо ми се струва твърде крайно, аз се опитвам да разбера защо, да видя другата гледна точка. Би било хубаво ако и другите се опитат да разберат за себе си, защо нещо е успешно или не, защо някой е взел конкретно решение за живота си, защо е направил абсурди с лицето си и т. н. Всяко решение правилно или не си има причина. Нека не съдят веднага. Що се отнася до мен аз се опитвам да разбера защо е така за себе си, без да съдя никой.

Т: В работата си до този момент виждам в голяма част от миските едно самочувствие и увереност, без особено покритие, без никакви знания и образованост в областта. Тръгват с голямата кошница, а накрая нищо и половина. В България безспорно може да се изстреляш лесно и бързо, но нужно ли е това? Сякаш никой не иска да извърви този път на образование в сферата на модата. Например аз като медия никога не съм работила с гротески, само защото са известни, а напротив – подбирам внимателно моделите, с които искам да работя за проектите си. В тази връзка, какво ще посъветваш прохождащите в областта момичета?
М: Самочувствието до голяма степен се дължи на популярността. Само, че в днешни дни е много лесно да станеш известен. Всички знаем за инфлуенсърите с много лайкове. Някои не са за подражание, но са скандални и интересни. Събуждат любопитството. Социалните медии дадоха възможност на всеки да говори, а не всеки има какво да каже. За мен например винаги е било важно не колко съм известна, а с какво и това нещо ме е движило от самото начало.

Моят съвет е да четат повече. Момичета, четете повече! (Усмихва се…) Не може така! Никой не се е родил научен. Дори да произхождаш от семейство с по-нисък социален статус, ако имаш желание, ще се образоваш. И още – излезте от тази фалшива реалност на социалните мрежи! Животът е много по-тежък и много по-различен навън. Социалната медия може и се манипулира изключително лесно. Можеш да изглеждаш така както искаш в нея, но реалността е друга – как те виждат близките хора, как те виждат приятелите, хората, от които наистина зависиш. Хората, които те насочват в правилната посока – тях не можеш да заблудиш със социалното си присъствие. Затова е много важно да се отделят двете неща да не се губи връзка с реалността и да се чете.

Друго – не е нужно да бъдеш в модния бранш, за да изградиш собствен стил. Можеш да се научиш дори само като гледаш какво обличат и какво правят хората в чужбина, докато пътуваш. Дори не е нужно да пътуваш, а просто да погледнеш хората в този бизнес как се обличат, какво поведение имат, за да разбереш, че това, което ти правиш е или не е правилно. Има много снимки и видеа публикувани в интернет. Лично аз никога не съм ограничавала моите разбирания до територията на България, което накара много хора да ме определят като твърде амбициозна.

Т: Харесвам това, че насърчаваш младите и прохождащи в модния бранш да четат.
М: Това е важно. Да четат книги, списания, статии в интернет. Да четат! Информация има много и е леснодостъпна. Никъде по света няма такива същества… Аз не съм твърде консервативна и не отричам методите за разкрасяване, но, моля ви, имайте мярка и се информирайте кое е красиво и кое не преди да е станало късно..

Т: Знаеш ли, Маги, направи ми впечатление, че страшно много млади хора не говорят английски език, те не умеят да общуват нормално и на български. Имах възможността да общувам с такива в близко време, за съжаление, и съм в ступор… повечето от тях имаха някакво криво-ляво завършено образование, някои дори не, но, отново, те не говорят английски език. Не разбират елементарно изречение, не могат да напишат имената си. Накъде отиват нещата?
М: Ето че отново стигаме до извода, че трябва да се чете! Цялата одухотвореност идва от информацията, която имаш, която получаваш от книгите. Цял един живот не ни е достатъчен да се учим само от собствения си опит. Трябва да се учим и от чуждия опит, които се намира в книгите.

Английският език е задължителен. Моите деца го изучават от 2-годишни и нямаха никакъв проблем с комуникацията в Америка.

Ето ти идея за тест – изпитай едно момиче дали говори английски и така ще разбереш дали е професионален модел. (Усмихва се…) Няма международен модел, освен ако не е съвсем начинаещ, който да не говори този език. Даже английският е един от малкото езици на който може да говори един международен модел. Също като на теб, на мен ми омръзна от момичета, чието единствено занимание е да дефилират до тоалетната на нощните заведения и да претендират за професионализъм. Няма как такъв човек да претендира, че има качества, които да го доведат до сериозни ангажименти.

Т: Добре е да споменем, че това не са всички.
М: Категорично не са всички! Познавам и много други момичета, като теб, които постоянно учат, постоянно се развиват, пред нищо не се спират, правят всичко възможно, за да бъдат повече и да постигнат повече познания в различни области. Когато имаш самочувствие, трябва да си способен да го подплатиш с нещо. Проблемът е, че от другия вид има доста известни, които стават модел за подражание на подрастващите и създават илюзия, че успехът е късмет, а не труд и постоянство, че е физическа красота е най- важното, а не съвкупността от личностни качества. Физическата красота изглежда най- лесно достижима. Едно време беше невъзможно да те поканят на интервю, ако няма какво да кажеш, ако не си направил нищо значимо, трябваше да си се доказал. Даваше се трибуна само на хора, които знаят, какво да говорят и да дават пример . Сега всеки може да каже каквото си поиска и това е огромен проблем – резултатът вече се вижда. Вече е различно. Когато ставаш публична личност, ти ставаш модел за подражание и това е отговорност.

Т: Какво е твоето послание към читателите на Virage Journal?
М: Те са млади хора, така, че им пожелавам първо да четат (смее се…), да се опознават  всеки ден и да работят с постоянство да постигнат най-доброто от себе си. А също и да бъдат благодарни за малките неща…

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.