Данчо Караджов: „Откакто се помня аз пътувам“

Намираме се в кабинета на Юлиан Пейчев, директор на депо РЕМИЗ, който бе така добър да ни предостави уютна обстановка, за да проведем вълнуващия за целия ни екип разговор с незабравимата легенда на музикална България – Йордан Караджов, фронтмен на любимата на всички група „Сигнал“. Роден в София на 20 януари 1952 година, учи в 36 ОУ „Максим Горки“ (в момента училището е 36 СОУ „Максим Горки“, къде е учила и завършила и главният редактор на VIA MAGAZINE).

Преди да преминем към самия разговор, бързам да добавя, че г-н Караджов впечатли екипите на VIA MAGAZINE и Ivaylo Petrov Photography с безкрайните си търпение, точност и отзивчивост, които са задължителни елементи в характера на истинския творец.

Здравейте, г-н Караджов! Както вече знаете, любимата песен на служителите на БДЖ е Между Ад и Райи нямаше как първият ми въпрос да не е свързан именно с нея. Моля разкажете от къде почерпихте вдъхновение за написване на наистина лиричния текст?

Това беше през 1995 година, когато записвахме втория албум с най-добрите хитова на Сигнал и по молба на издателите те искаха, освен част от хитовете, да включим и едно ново парче. Аз написах музиката. Обадих се на Сашо Петров, когото бих нарекъл гений на перото, и му казах, че до ден-днешен не сме работили заедно, аз имам готово парче и би ли искал да опитаме. Той взе присърце всичко, което имах предвид и след няколко дни ми се обади и ми каза: „Данчо, аз съм готов. Песента се казва „Между Ад и Рай“. Като прочетох текста ми се подкосиха краката, защото символизира целия живот на един човек. Когато трябваше да му платя за труда, който беше вложил, той категорично отказа. Подари ни текста, защото счете, че сме големи музиканти, а и това е първият текст, който пише за нас. За огромна радост на всички, песента стана един от големите хитове на групата, който и до ден-днешен се пее.

Макар че ще Ви върна назад във времето, може ли да ни разкажете и за заснемането на клипа?

Боян Даскалов е режисьор на клипа. 95 година беше едно много странно време. Човек се чудеше дали да прави музика, дали да я заснема, с кое първо да се захване, но ние някак си сме призвани да продължаваме и да се инатим (смее се…). Ние сме заклети рокаджии от дъното на душите си. Когато Канал 1 поръча да се заснеме клип за тази песен, защото всички много я харесаха, казаха, че това е нещото, което е много различно от всичко, което се случваше по това време. Аз съм основният композитор на групата и при положение, че съм написал стотина песни за бандата, изведнъж се явява една друга песен, заради която ти казват, че си сменил стила и то по възможно най-успешния начин. Бяхме много въодушевени. Излязохме на снимки и той предварително беше огледал съответните места и неслучайно половината клип минава по влакови релси, гари и т.н. И може би неслучайно съм тук и давам това интервю. Всичко е свързано. Ако буквално някой реши да прочете текста „Влакът просто продължава“ няма да означава нищо, но ако вникнеш дълбоко, ще разбереш, че влакът всъщност е животът.

Каква е личната Ви философия за пътуването“?

Откакто се помня аз пътувам. Дали с влак, дали със самолет, дали с кола или пеша, животът ми е минал в път, защото самата работа изисква пътуване от град на град, ежедневни концерти и срещи с хората. Философията е много проста – пътуването определя битието на един човек и той колкото повече пътува, толкова повече разбира за света, за хората, дори и за себе си. Разбираш, след хилядите километри, дали си от този тип хора, които са призвани да вършат тази работа, която всъщност дълбоко е влязла в подсъзнанието на хората, които толкова години слушат Сигнал.

Не мога да се сдържа да не Ви върна още по-назад във времето. Какъв е първият Ви спомен с влак?

Естествено, влакът беше основно превозно средство много години и така зададен въпроса ми навява една мисъл, която ще споделя с вас. Това беше лятото на 1970 година, когато приключих тук кандидатстудентските изпити. Аз, с китарата на гръб, от Централна гара в София се качих на влака и заминах за Бургас и от там към Ахтопол. Това пътуване за мен беше съдбоносно, защото ден след пристигането ми там, се запознах с моята съпруга, с която съм вече 44 години. Радваме се заедно на много стабилен съвместен живот. Вече сме баба и дядо на две внучки – Ния, което е на 3 години и дъщеря на моя син, и Алиса, която Лора роди съвсем скоро. Фактически това е най-важното ми пътуване с влак.

Запознавали ли сте се в купе? Какво е чувството да срещнеш нов човек в такава ситуация?

Искам да споделя един спомен. Това е било някъде 84 година, бяхме на 45-дневно турне в Русия и трябваше да пътуваме с влак около 800 километра, а това за руснаците е нищо като разстояние. Те казват ей тука е близо на 800 км. А като се сетиш, че в България нямаме права такава дистанция… тръгна влакът, между другото те имат страхотни влакове и ние имахме щастието да се возим в такъв влак. Когато купето се отвори, влезе един човек с платнена раничка на гърба, страшно отруден, и попита има ли свободно място в купето. Наистина имаше, въпреки, че можеше да кажем, че няма. Но той ни се стори много интересен типаж човек. Тези 800 км. Минаха като минута-две. Този човек ни разказа невероятни истории от неговия живот… от бита на обикновения руснак. Тогава разбрахме, че за да си руснак и да живееш в тази велика страна, не е случайно. Речникът му беше смазващ. На раздяла ни каза: „Момчета, това е от мен. Желая ви всичко най-добро!“. Сигурно винаги ще си го спомням този момент.

Слизали ли сте на грешна спирка?

Не съм слизал на грешна спирка. Но всеки човек има грешна спирка някъде в живота му. Колкото по-малко грешни спирки, толкова по-добре. Но не се знае къде може да го отведе, може да е в посока, която той е желал.

Позволете да навляза в по-личната страна на един разговор. Кога сте истински щастлив?

Семейството ме прави най-щастлив. След като и децата пораснаха и разбраха, че моята работа е свързана с много пътувания и срещи с много хора. Те разбраха, че техният баща с какво име и уважение се ползва от много българи. Повярваха също и в това каква цена съм платил. Общо взето майка им Мариана ги е гледала едва ли не сама, докато аз пътувах по 40-50 дни, само с по 10 дни паузи. Моето щастие се корени именно тук при тях и моята професия. Подкрепата на моето семейство ме прави истински щастлив.

Какво ще се случва с Данчо Караджов?

Ще се върна една година назад, когато направихме наистина невероятно шоу, по случай 35 години Сигнал, беше на световно ниво и все още ни владее това чувство на убийствено удовлетворение. Залата беше претъпкана, хората показаха наистина безкомпромисната си любов към бандата и към нашата музика. Може би ще си дадем почивка откъм творчеството, но след нея ще започнем отново да събираме идеи за следващия 18-ти албум. За това за сега още нищо не мога да кажа какво предстои, но предстои всичко, свързано с музиката.

Има ли нови лица или стилове, които могат да бъдат вдъхновение?

Разбира се, че има. Времето не спира. То по някакъв начин изменя стиловете в музиката, но ние сме група, която се радва на един постоянен успех през годините. Ако вземем като пример едни световни имена като Пинк Флойд или Роулинг Стоунс, които наскоро честваха 50 години на сцена, доказва, че ако ти си постигнал класическото в самото начало и това начало е надживяло времето, няма нищо по-хубаво за един артист да се радва на едно такова музикално дълголетие. Що се касае до младите, те са съвременници за времето, в което живеят. За нас не е толкова лесно да останем на хълма, брулени от ветровете, но това е подарък за нас, че в тази конкуренция на съвременните стилове, Сигнал продължава да действа и да се слуша от млади, и от стари. Не искам да крия факта, че този концерт в Арена Армеец, влизаха цели фамилии.

Какво е Вашето послание за читателите на VM?

Да бъдат истински фенове на VIA MAGAZINE, защото ако няма подкрепата на читателите или публиката, артистите ще стоят вкъщи и сами ще рецитират или пеят вкъщи и никой няма да може да се радва на съответните успехи, които са заложени така или иначе като много, много труд.

Автор: Елеонора Радева • Фотограф: Ивайло Петров \ Ivaylo Petrov Photography • Интервюто е публикувано в последния четвърти брой на VIA MAGAZINE – RAILWAY 2014 година

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.