Йес Псайла: За мен импровизацията е стил на живот, начин на съществуване

Йес Псайла ще гостува на GuitArt Festival Plovdiv с любезното съдействие на Yamaha. Публиката ще може да се наслади на неговите композиции на 28 октомври в дует с Веселин Койчев, и на 29 октомври – в квартет заедно със Стоян Янкулов (Стунжди), Ивайло Звездомиров и Ясен Велчев. Концертите ще се състоя в пловдивския клуб „БиБоп кафе“.

Ето какво каза Йес в специално интервю за VIRAGE Journal, подготвено от Боян Бояджиев (Boyan Robert Pinter) за GuitArt Festival Plovdiv 2018:

Кога се запалихте по музиката и китарата?
Йес Псайла: Късметлия съм, защото имаше кой да ми покаже колко безкраен свят е музиката. Братовчед ми, няколко години по-голям от мен, го направи. Той и неговите приятели бяха големи фенове на популярните тогава прогресив рок банди. Аз проявявах най-вече интерес към английските групи Yes, Genesis в ранните им години с Питър Гейбриъл и King Crimson.

Взимахте ли уроци по китара като дете и имаше ли други възможности да се развивате музикално тогава?
Й.П.: За съжаление по онова време нямаше голям избор за един хлапак, искащ да стане китарист. Родителите ми ме записаха на уроци по класическа китара, когато бях на 8 години. Майка ми и баща ми не бяха много музикални, и затова се радвам, че ме подкрепиха. Не че не обичаха музиката, не мисля, че изобщо съм срещал човек, който да каже, че не обича музиката, но съм им много благодарен, че ми дадоха кураж и ме оставиха да правя това, което ми е интересно.

Как си намирахте музика за слушане в Малта?
Й.П.: С усмивка си спомням колко трудно, но и забавно беше да се намери каквато и да била музика тогава. Сега става с едно щракване на пръсти, а ние дълго спестявахме пари, за да си купим отдавна набелязана плоча. Събирахме се веднъж седмично, всеки пускаше своята плоча и изслушвахме всички подред. Достъпът ни до нова музика беше много, много труден. Представете си как носиш своята плоча, и започваш да правиш копия на касетки, които да дадеш на приятелите си с надеждата, че и те ще ти подарят копия от техните! Това беше единственият вариант да притежаваме и слушаме повече музика.

Освен прогресив рока какви други стилове са ви повлиявали през годините?
Й.П.: Като малко по-голям започнах за залитам по т.нар. „американски звук“ – това са стиловете фънк и ритъм енд блус, които дойдоха от Щатите през 70-те. Фънк музиката оказва много силно влияние върху това как разработвам един груув – основата, водещото нещо, върху което градя различни идеи. Може и да прибързвам със заключенията, но ми се струва, че моят път към джаза беше съвсем естествен. След интереса ми към прогресив рока, а след това и фънка, най-после намерих мястото си.

Имате ли си любими китаристи?
Й.П.: През годините се връщам най-често към Пат Метини. Цялостната му кариера и творчество са емблатични за мен. Всеки запис показва растеж, и то сериозен. Неговите композиционни умения и неговият тон са на едно ниво над всички останали. Мога също така да спомена и Джон Скофийлд и вече покойния Джим Хол. Тези музиканти са истинско мерило за джаз китаристите, и ние винаги се връщаме към тях, за да си сверим часовниците.

Кое точно ви харесва при свиренето на джаз? Че не трябва да извивате струни, или нещо друго?
Й.П.: Хаха, това ми хареса! Мисля, че за мен импровизацията е водещата. Тя е стил на живот. Тя е не само главен стремеж в развитието ми като музикант, но и начин на съществуване. Намирам много сходство между импровизацията и един човешки разговор, каквото е и това интервю например. И двете страни сме малко подготвени, имаме свой собствен речник, свои изрази, и се опитваме да комуникираме, търсейки подходящи думи. В това търсене ние създаваме общ език, сбор от нашите идеи и мисли. Намирам това за уникално.

Съвсем отскоро композирате. Как започнахте?
Й.П.: Стана съвсем случайно. Мои приятели от детинство основаха театър в Малта, името му е „Театър Анон“, и ме поканиха да напиша музика за една от продукциите. За мен беше много предизвикателно и интересно. Мислех си, че ако мога да направя това, мога да постигна всичко. Нещата започнаха с един саундтрак и докато се усетя, вече сериозно работех с театъра. Именно тогава реших, че искам да се развия като композитор.

Има ли някакви специфики при композирането за театрални постановки?
Й.П.: Опитвам се да създам настроения, единични акорди или прогресии, които да спомагат развитието на историята в пиесата.

А работата с театъра как се отрази на подхода ви като композитор?
Й.П.: Композицията е поредното предизвикателство. Музикантът се научава кой похват работи най-добре за него – дали ще трупа малки идеи, които да доразвива в по-късен етап, или ще работи по нещо цялостно. Задачата и в двата варианта е една – човек да знае как той самият функционира, за да направлява развитието на своите композиции от начало до край. Това, естестевенно, е безкраен процес. Всеки ден можем да научим нещо ново за китарата, за и за музиката, и точно в това се крие тяхната красота.

Вашият албум Jes Psailaизлиза през 2014 година. Какво искахте да постигнете с него, концептуален ли е?
Й.П.: Според мен албумът съдържа най-силните ми идеи за последните 5-6 години. Генерална концепция няма, за разлика от новите неща, по които в момента работя. Ще се радвам да ги споделя с вас съвсем скоро.

Изпратихте ни няколко страхотни парчета – Stoob, Heard you Smile, Hush Money. Кажете по няколко думи за всяко от тях!
Й.П.:Stoob е базирано върху осемдесетарския фънк, може би малко по-полиран, с хубаво соло. Това е горе-долу моята основна насока: хубав фънк груув, който дава пространство за завладяваща мелодия и импровизация. Heard you Smile изразява моята любов към акустичната китара. Това е нежна и мелодична композиция, със силно джаз соло. И Hush Money произлезе от тази петнотна мелодия, върху нея изградих всичко останало. Реших, че там има нещо, и го оставих настрана, за да го доразвия по-късно. Това е по-тъмна, по-задълбочена композиция. Аз не сядам да работя с някаква ясна стратегия, не зная каква музика ще излезе, какво ще ми хрумне да напиша. Но ако нещо ми хареса, преследвам го, докато го завърша.

Тонът, който сте използвали в записа на тези парчета не изглежда случаен. Имате ли практика за това как да търсите и намерите най-подходящия тон за едно парче?
Й.П.: Определено обичам да си играя и ровичкам, търсейки добър тон. Тонът е нещо много важно за мен, искам да мога да се гордея с него. В студиото прекарвам доста време, докато го намеря. На живо знам, че мога да разчитам на моя Fender Hot Rod Deville, който е с мен от 20 години. Страшно обичам този невероятен усилвател и неговия тон.

С какви китари свирите?
Й.П.: Свиря на много различни китари, но Yamaha определено е номер едно за мен, и по-специално моделът SA200. Много ми е удобна и лесно се насочвам към тона, който искам да извлека от нея. Изполвам и няколко други Yamaha китари, акустичната, с която записах Heard you smile например. От време на време използвам Telecaster-стил китарата им, но все се връщам към SA200.

Благодаря ви много. Очакваме ви скоро в България!
Й.П.: Благодаря и аз, нямам търпение.

Йес Псайла можете да видите на GuitArt Festival Plovdiv. Гостуването му е с любезното съдействие на Yamaha. Публиката ще може да се наслади на неговите композиции на 28 октомври в дует с Веселин Койчев, и на 29 октомври – в квартет заедно със Стоян Янкулов (Стунжди), Ивайло Звездомиров и Ясен Велчев. Концертите ще се състоя в пловдивския клуб „БиБоп кафе“. Билети ще се предлагам на място.

VIRAGE Journal е медиен партньор на  GuitArt Festival.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Author: Nora Radeff

Дизайнер, графичен... дизайнер! Автор на концепцията на Virage Journal, автор и главен редактор на AGRO Journal и Жените - зона свободна за изява, арт директор, важна и незаменима личност!

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.