ХРИСТИЯНСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА

ХРИСТИЯНСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА ДУШАТА СЕ СЧИТАТ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТЯ Е БЕЗСМЪРТНА

Християнските възглед за безсмъртието на човешката душа е съзнанието, че това е присъщ характер, каквото е и търсенето на Бога. Тази убеденост е универсална и присъства, под една или друга форма, във всички религии и религиозни и философски учения. Няма човек, който да не се интересува от задгробния живот. Това знание обаче остава недостатъпно за „човешката плът“. Единствено вярата в Бог и безсмъртието на човешката душа ни позволява да се докоснем до тази различна действителност. Тази вяра е изначална и е съставна част на всяка религия. Погребалните обреди, които виждаме още от каменния век, доказват дълбокото убеждение, че животът на душата продължава и след смъртта на тялото. Но, за да говорим за безсмъртие на душата, първо трябва да знаем съществува ли душата и какво е тя всъщност.

Исус Христос възкръсва в третия ден според Писанията.

ТА, КАКВО Е ДУШАТА?

Християнските представи за същността на човешката душа се изразяват в няколко факта. На първо място тя е считана за център на човешката личност, който е принцип на живота, запален от Бога. Душата се дистанцира от тялото – има нематериалистична субстанция и следователно се различава от тялото с духовност и безсмъртие. Душата няма форма, но изпълва органите. Душата има ум и разум.

В човешкото тяло, освен елементите на пръстта, се съдържа вдъхнатия от диханието на Бога безсмъртен дух (Битие 1:26-27). След смъртта тялото ще се върне в пръстта, а духът при Бога (Еклисиаст) – болезнена последица от грехопадението. Връзката между тяло и душа не е онтологическа. Тя не засяга битието на човека.

Човекът е безсмъртен само по благодат, а вечен и абсолютно безсмъртен е само Бог. Човешката душа не може да бъде безсмъртна сама по себе си, а само по Божия воля. Тя е независима от тялото, следователно не подлежи на разрушение, следователно продължава да съществува след смъртта на тялото. След като Господ Иисус Христос унищожи смъртта, извади наяве живот и нетление.

Вярата в безсмъртието не се ограничава само с живот след смъртта, но се осмисля с Възкресението Христово. Целият наш земен живот е подготовка за бъдещия. На човеците е определен само един земен път, а след това – съд (Евреи 9:27). Подобно твърдение откриваме и в предхристиянската мисъл – Цицерон.

ДРУГИ АРГУМЕНТИ ЗА СМИСЪЛА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУШАТА

Безсмъртието е предмет на нашата вяра, но сме наясно, че разумът има нужда от аргументи. Затова можем да приложим като пример Платон, според когото душата е принципът на живота и оттук следва да се разбере, че няма как да подлежи на разрушение. Платон още определя душата и тялото като две същности. Според него нищо друго не се случва след смъртта, освен освобождаването на душата.

Безсмъртието на душата е всеобщ факт, който присъства във всички релгии. Нашият живот е смислен само ако продължава във вечността и земният живот е само въведение или у“вод към основния текст“. Но да не се объркваме. Безкрайността тук е нещо различно от вечността. Вечността все пак се побира в някакви времеви окови. Тук говорим именно за освобождаването от тези времеви представи и понятия.

Вярата в безсмъртието на душата е вкоренена в човека от Бога. Библейският разказ за сътворяването на човека, където разбираме, че Бог Е вдъхнал порива към безсмъртието, още ни разказва, че на човек е предначертано да живее вечно, а не да става жертва на смъртта. Всеобщонстта и универсалността на религията също предполагат безсмъртието на душата.

Друга истина е, че психологията също свидетелства да описания на хора, докоснали се до смъртта, които твърдят безсмъртието на душата. Душата сама по себе си не е човек, нито тяло, а заедно с тялото са венчани. Християнските възглеси не се обвързват с някаква философско учение за безсмъртието на душата, а изповядват вярата за всеобщото възкресение. Тоест богословието учи не само за безсмъртието на душата, но и за възкресение на тялото.

ОБОБЩИТЕЛНИ ДУМИ

Човек съществува, благодарение на Божията милост, но е създаден дза битие, за вечен живот, а не за смърт. Този живот обаче може да се осъществи само чрез общение с Бога. След грехопадението това общение е прекъснато и смъртта е последица. Но Въплъщението на Христос отново връща общението. Той побеждава смъртта, чрез Възкресението. Ето защо християните се стремят към нещо много по-велико от природно безсмъртие – вечно общение с Бога – обожение. Библейският възглед за човека като „образ и подобие Божие“ (Битие 1:26) сам по себе си е немислим без идеята за безсмъртието, защото Самият Бог се разбира като безсмъртно Същество – създал ни е за нетление и ни е направил образ Негов за вечно битие.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Християнските възгледи за душата са, че тя е безсмъртна и продължава нейното съществуване дори след физическата смърт

Приятели и четящи хора, както и вие, които търсите по-задълбочено истината за религиите, призивът ми като богослов към вас е да се информирате от научни трудове, които имат легитимност пред богословския свят. Отговорността ни е обща към младите и подрастващи хора, които търсят себе си и лесно могат да бъдат изманипулирани към секти.

Вж. Пенков, Д. Възкресението Христово – победа на живота над смъртта. УИ „Св. Климент Охридски“. София. 2017 г.

Photo credit: Интернет

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.