Градът

Случвало ли ти се е да се събудиш нощем и да не можеш да заспиш? Това се случи на мен тази нощ. Аз станах, отворих прозореца и ароматът на дъжд ме погали доста остро, докато се опитвах да вдишам не толкова чистия, градски въздух. Впрочем точно тази мисъл ми протече снощи. Градът. Когато се върнах в леглото, вече бях замаяна от хилядите мисли, спомени и звуци, които обикновено съпровождат човек, когато си помисли за града. Направих няколко неуспешни опита да заспя, но градът просто не ми даваше спокойствие. При всяко движение, което правех, си спомнях нещо, което ми се бе случило именно в този голям град, където съм родена. Да бъдеш градско момиче било отговорност, много голяма отговорност. Така казват, но така ли е? Какво би могло да е толкова страшно и непосилно, че да омаломощи едно младо момиче? И докато мислех тези сложни екзистенциални въпроси, шумът от минаващите по бул. „Прага“ коли сякаш разми съзнанието ми. Тогава останах просто няколко минути, в които нищо не мислех, а само слушах приятния шум. Наслаждавах се на далечния звук, който въобще не беше притесняващ и досаден, а напротив. Действаше ми някак успокояващо, защото усещах своя дом. През годините търсех себе си на различни места, опитвах се да харесвам различни култури и дори не съм престанала да се възхищавам на всичко, което предлага външният свят, но това, което истински ме вдъхновява, винаги е било толкова близо до мен. Живеем в перфектна симбиоза – аз в него и той в мен. Оставя горещия си отпечатък всеки път, когато стъпя отвън. София – градът на мечтите, добре платената работа, градът, в който ако не друго, то поне можеш да се влюбиш. Градът, който се превърна в мечта на цяла страна. И ето, появи се втората мисъл, която не ми даваше спокойствие в тази безсънна нощ. Любовта. Колко пъти трябва да се опариш, докато я срещнеш и когато я намериш това ли е, което всъщност искаш? Хората от града нямат време за нея, но въпреки всичко я търсят. Възхищават се, плачат за нея. Изпадат в истинско блаженство, когато намерят някой, който да ги обича, да ги чака вечерно време вкъщи, да им предлага Луната и звездите. Хората се борят цял живот само и само за едната любов. Да, същата, която аз и ти няма как да харесваме, щом ни е донесла толкова много болка и страдание. Не мога да скрия, че вече не харесвам любовта. Не обичам любовни романи и със сигурност не обичам романтични комедии петък вечер с „любимия човек“. И не че нямам такъв – имам, разбира се, нали съм градско момиче. Всяко градско момиче има гадже, което се грижи за нея, помага ѝ и я поставя на пиедестал, нали? В тази връзка се сещам за една жена, беше моя много близка приятелка, която веднъж ми бе разказала нейната любовна история. Тя беше руса, висока и много елегантна. Работеше усилено, за да има успехи в своята работа, но беше ужасно влюбена в мъж, който не искаше да бъде с нея. Или ако я желаеше, то не беше по начина, по който на нея би ѝ харесало. Същата дама имаше мания за различни прически и можеше да си позволи да сменя косата си. Винаги съм ѝ завиждала за лекотата, с която си позволяваше да се променя. Всички ѝ завиждаха. Не само заради мъжа, не беше и защото имаше достатъчно пари. Духът ѝ бе нещото, което я правеше толкова обаятелна за другите. Недостижимата жена. Жената, заради която си заслужава. Тя е свободна, защото иска да бъде свободна. Защото градът я е направил свободна. А любовта някак остана на заден план. Те не се събраха, разбира се, защото тя не направи нито една крачка към него. Под нивото ѝ беше да се домогва отчаяно, към когото и да е, било то най-голямата любов или просто момчето от кафенето до блока. Подходящо ли е да бъдеш влюбен в големия град или големият град е подходящ за влюбване? Не съм сигурна вече. Надали ще открия отговор, но със сигурност ще се забавлявам по пътя, търсейки го.

Фотограф: Ивайло Петров \ Ivaylo Petrov Photography • Модел: Тори Алберт

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.