EVERLAST, пълнолунието, морските вълни и споменът за последната искрена усмивка

Не че бих пропуснала лято, без да отида на море. Просто тази година ТРЯБВАШЕ да замина. В живота ми невинаги е достатъчно спокойно и безпрепятствено, та единственото спасение е морето, пясъкът, изгарящото слънце (особено залязващото). Приятното усамотение някъде там – далече от рутината. И не че не го обичам… него… просто трябваше да бъда сама. Далече и от него. Трябваше да виждам разликата по кожата ми само аз за известно време, за да разбера какво ме различава сега от тази, която съм в големия град. Къде се криеше смисълът вече? Сега, когато нямах илюзорни ангажименти, измислени срещи с измислени хора, напрягащи и вонящи, идиотски улици, изпълнени с проклятието на „новите времена“, какво оставаше? Да, имах нужда още поне седем секунди да не разбирам, че Мая Манолова е новият омбудсман.
И EVERLAST имаше участие на Каваците. Нещата се нареждаха постепенно в моя полза. Бях го виждала и при първото му участие преди няколко години. Тогава пак се чувствах така – различна и неразбрана. Събитието бе организирано от Строежа и Алкохол на 31.08.2015 година (петък… най-самотният петък…). ODD CREW, JEREMY? и DAYO също взеха участие в програмата, само че аз нямах нерви за тях тогава (sorry, момчета, надявам се да се видим в друг материал!).
Луната беше кръгла, огромна и романтична. Очите ми към сцената също. Плажът бе все още горещ от деня, в който всички очаквахме с нетърпение присъствието на вечния мистър Шроди, който най-вероятно е бързал да си замине при любимата жена и две прекрасни деца. Там на сцената обаче нямаше място за самосъжаление или пък тъга. Е, може би мъничко тъга трябваше да има.
Много го харесвам тоя изрод, читателю. Пусни едно-две парчета и после ми пиши какво мислиш. Обаче никак не му харесвам така като пита: „Do you wanna be loved for real?“ или като сподели, че: „Everyone cheats, everyone lies…“. Не харесвам, защото плача… а не исках да плача. Но нямаше как да се сдържа, „под леглото ми наистина има чудовище“, а „ангелът не ме е погалил“ все още…
Организацията беше приятна, физиономиите – интелигентни, а това е още една причина да искам да посещавам всяко идване на EVERLAST на родна територия. Акустичното му шоу имаше артистично осветление, което превръщаше образа му в още по-драматичен, а гласът му се разбиваше по-мощно в изнежените ни сърца от вълните по брега тази нощ. Снимките ми са любителски и размазани, така го почувствах. Ха, размазани… както много други неща в България.
Времето мина бързо и добре стана така. One more song и нямаше да искам да си тръгна от плажа и от момента. Сега съм на бюрото в офиса и единственото, което ми остана, е споменът за последната искрена усмивка…
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Личен архив

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Trackbacks/Pingbacks

  1. Everlast с нов албум през тази година | Virage Journal - […] предстоят още две посещение отново в София 2014 година и на плажа на Каваците 2015 година. Снимки: Личен архив…

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.