Димана Йорданова: Любовта ми е с побеляла коса, а на душата ми още й никнат зъби.

Димана ЙордановаВ търсене на диалог с душата си, Димана Йорданова намира начина – поезия! През изминалата година издава първата си стихосбирка „Жената и мъжете, които бях”, в която събира думите на чувствата си по завладяващ и провокативен начин. Творбите и се отличават с откровеност и женственост. Стиховете разплакват и дават сила едновременно. Това кара четящия да ройва своите емоции по пода на сърцето си, а после да въздъхне с ново намерение или… помирение.

 

 

 

 

А З
съм
ясла за неродени
деца- обещания,
емигрирали в кръглото на върнатите пръстени;
резерват съм за мъже с дълги носове,
клиничен фестивал,
парад на дъната;
аз съм по-малка със седем години
от живота, който живея,
и минус един Тибет,
и минус две родилни отделения,
и минус три ритуала.
Там, където на другите предлагат пръстени,
на мен предлагат ми бръснач.
И аз умирам.
Умирам да избирам.

* * *

На първия ден го срещнах,
беше голям образ и нямаше подобие.
На втория ден закрихме прозорците на спалнята
с вестници и си разменихме
слънчеви сплитове.
На третия ден му сервирах сърцето си,
на четвъртия си притоплихме
и поделихме неговото.
На петия ден се погледнахме продължително
и двамата чукнахме на дърво.
На шестия ден чух как вратата се хлопна , на седмия ден
създадох Бог.

* * *
Броиш си ребрата,
от липсващото – ето ме,
страшно много ми отива,
страшно много си отиваш;
надвесвам се над себе си,
като над пропаст,
така ми се пада …
Така ми се пада.

* * *
любовта ми
е с побеляла коса,
а на душата ми още
й никнат зъби.

* * *
Ти ме намери мъртва,
захвърлена сред спомените
за всичките ми коремни вдишвания,
хладна и вторачена,
задушена в сивото палто на мъжа преди теб.
Броиш до пет и влизаш
в живота ми.
Все така,
в палтото на онзи преди теб,
решена да помня
от кого да те обичам повече,
броя до шест
и те вдишвам през корема му.
ПТИЦИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ В ДРУГА ЕРА
Там,
в ерата на влечугите,
преди аз още да се появя, умееше
да се нагаждаш в суша, въздух и вода,
но климатът ти бе пустинен;
шестлъчеви корали те разсейваха,
оставяха утайка морски таралежи,
милион години
и едно отлюспване
очакваха ме океаните ти,
но в дълбокото.

Author: Nora Radeff

Дизайнер, графичен... дизайнер! Автор на концепцията на Virage Journal, автор и главен редактор на AGRO Journal и Жените - зона свободна за изява, арт директор, важна и незаменима личност!

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.