Да се пребориш със страстите си…

…Не е лесно. Никак даже. Господ винаги има план и ти говори… не, КРЕЩИ ти от всеки ъгъл, от всеки филм, от всеки човек. Намира си начин шефът да покаже силата Си. А нека Му го признаем – добър е, мамка му.
Страстната седмица е в разгара си. Бог ми е свидетел, че исках да постя, наистина исках. Наистина. Нещо обаче се случи. При мен винаги се случва. Неслучайно всички с насмешка ме наричат drama queen. Както си живееш със спокойствие в душата, рамкиран в тежкото си ежедневие, изведнъж нещо се случва и целият ти свят се срива. И то по най-драматичен начин.
Седмици наред не ми се случваше нищо друго, освен да се убивам от работа. Работа, учене, работа, учене – познатата схема. И бях happy. ‘Щото винаги ми е било трудно да задържам вниманието си върху нещо, повече от два дена. Този път обаче имах такова усещане за сила и прилив на енергия, че си помислих: „Брей, сигурно имам суперсили…“. Няма друго обяснение. Е да, ама не! Суперсили, my ass. Онзи ден се обнови тримесечното къртене на стени на съседите и, разбира се, вече бе абсолютно невъзможно да се свърши каквото и да е вкъщи. До такава степен бях побесняла и озлобяла, че просто избягах от нас. Просто напуснах… дома си. Оказа се, че където и да отида, все нещо външно се случва, което ми пречи да намеря покой. И тогава се замислих. А може би аз съм тази, която не може да живее в покой със себе си…
Продължих да се питам ами ако Бог иска да ми каже нещо, ами ако иска да ме научи на нещо в седмицата на страстите, ами ако наистина заслужавам да бъда тормозена от някакви външни фактори. Права бях. В Него е хлябът, в Него е ножът. Тази сутрин се събудих някак примирена.
В живота нищо не е под твой контрол, освен самия ти! Беше ми показано, че ситуациите ти се дават отгоре, а единственото, което можеш да контролираш е твоите реакции и нищо повече. Винаги ще има съсед с къртачки…
И понеже днес е Велика сряда, която отбелязва разкаялата се грешница (както казах по-горе, Господ не говори, а крещи), ето какво се случва днес, според pravoslavieto.com: „В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: „защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил“сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“, „тя извърши добро дело за Мене [като]превари да помаже тялото Ми за погребение“. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и “дошла в себе си“. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да „помажем“ Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариототишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.“
Та изводът е: търпение и смирение му е майката…

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.