… да поспоря с Дали и Бунюел за смисъла на изкуството, да слушам фламенко в Андалусия с Лорка. – Христо Коликов


Здравей, Христо! Благодаря ти, че си наш гост. Всички приятели на Virage отдавна знаят, че ние сме огромни фенове на стила музика, с която се занимаваш, затова ще започна разговора ни именно с това – музиката. Какво място заема тя в сърцето ти?
Здравейте! За мен е удоволствие да ви гостувам! Нека отговоря така – от музика почти няма място за друго в сърцето ми. Шегувам се! Има място и за много други красиви и важни неща, но музиката заема основното място.
Казват, че човек се ражда с талант, но сам трябва да открие какъв е. Ти кога разбра, без сянка на съмнение, че твоят е музиката?
Не помня точно момента – не съм бил още толкова осъзнат, когато си е проличал талантът ми. Майка ми разказваше, че съм свирил с уста на детското гърне… Ха-ха! Но си спомням как във втори клас проглуших ушите на родителите си да ме запишат в „Хор на пловдивските момчета“. Там започна всичко.
Коя е най-голямата ти музикална гордост или постижение?
Не мога да отделя или подредя постиженията си – това го правят феновете. Но съм много горд с последния си музикален проект – Банда Дел Падре. Постигнах една мечта! Сега идва ред на другите.
Кои са най-големите ти вдъхновения и какво „купи“ от тях през годините?
Много неща са ме вдъхновявали през годините – музика, филми, събития, личности и едва ли ще се сетя за всички, но този, който остави най-трайна следа е моят бог Пако Де Лусия! Това, което правя сега професионално, е благодарение на досега ми до неговата музика и магията на неговата китара. Изпитах огромно чувство на загуба, когато си го прибраха онези горе. 
Би ли пробвал с друг жанр музика?
Пробвал съм с няколко други музикални жанра: с класика – направих магистратура с китара в университет „Моцартеум“ в Залцбург и пеех в хора на операта, а с един приятел издадохме албум с поп музика през 2002. Участвал съм и в най-различни фюжън проекти. Всъщност никога не съм си слагал ограничения в това отношение – правя всичко, което ми е интересно и ме провокира музикално.
Освен музиката, в кои други изкуства виждаш себе си и ако не беше музикант какъв щеше да бъдеш?
Може би актьор… Не знам… Не мога да си представя да съм нещо друго. А и музикант е доста по-комплексно понятие, отколкото думата предполага. Повечето музиканти са и поети, и актьори и художници… В други езици се използва събирателната дума „артист“.

Какво ти предстои в скоро време – нови проекти?
В момента съм се концентрирал в реализирането една отдавнашна моя идея, а именно китарен фестивал, на който да бъдат разкрити познатите и непознатите страни на този невероятен инструмент. Тази година ще се проведе първото издание, което съм нарекъл „Sofia GuitArt Festival”. Щастлив съм, че за откриването на 27 май в зала “България“ успях да привлека легенда като Ал Ди Меола, който ще проведе и уъркшоп за първи път в родината. На следващия ден програмата ще е наситена с майсторски класове и лекции на известни български китаристи и лютиери. Освен фестивала, с момчетата от Дел Падре работим върху втория си авторски албум, който се надявам да излезе до края на годината, а през юни отиваме на кратко турне в Австрия.
А кой е Христо Коликов, когато не работи, а… почива?
В малкото случаи, когато ми остава свободно време, бягам на единственото място, където си почивам най-добре – едно местенце в полите на Родопите. Там имам малка къщичка, много овощни дървета и птички по тях. Открих градинарството като начин за разтоварване. След няколко дена там се чувствам прероден и пълен с енергия.
Ако можеше да избереш една суперсила на герой, кой би била тя?
Не съм си мечтал за такава сила. Може би да умея да вкарвам мъничко емпатия в сърцата на хората – да могат да се поставят, поне за малко, на мястото на другите. 
Каква е личната ти философия за живота?
За всяко нещо си има причина. А когато нещото се случва на мен, търся причината първо в себе си и или го променям, ако мога, или го приемам.
А за любовта?
Нямам философия за любовта – тя е магия, която просто връхлита и променя всичко в мен и около мен. Няма по-прекрасно чувство!
Най-голямата ти слабост е…?
Мързелът. Познаваме се отдавна и борбата ми с него е безмилостна и с много жертви.
С какво се сблъскваш най-често в ежедневието си?
С посредствеността. При нас в България тя е издигната в култ и е стандарт за поведение и мислене. Много е тъжно. Но се сблъсквам и с много красиви неща – зависи накъде гледам.
Какво те дразни у хората?
Дразни ме това, че много често хората не виждат по-далече от носа си. Дразни ме и масовата апатия и инертност. Има неща, с които е абсурдно да се примиряваш. Дразнят ме и слабости, които аз самия не мога да преборя у себе си – няма да кажа кои…
Ако имаше машина на времето, в кой период от човешката история би се пренесъл?
Има един филм на Уди Алън „Полунощ в Париж“. Бях очарован и изумен, когато го гледах, защото точно пресъздаде моето желание – да се пренеса в 20-те години на миналия век и да се запозная с Пикасо, да се напия с Хемингуей на фиеста в Памплона, да поспоря с Дали и Бунюел за смисъла на изкуството и да слушам фламенко в Андалусия с Лорка. 
И твоето послание до нашите читатели и твои фенове е…?
Наслаждавайте се на живота и подкрепяйте българската музика!
 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.