Богоявление е. Честит Йордановден!

Богоявление е. Честит Йордановден! Днес на 6 януари 2020 г. не само празнуваме именния ден на Йордан, но нещо повече – Кръщение Господне или Богоявление. Богоявление е един от най-големите православни празници, но в първоначален вид е бил посветен въобще на явяванията на Божия Син, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Например това са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци, кръщението в река Йордан, чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Накратко – когато проличава Неговата Божествена мощ. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число – Богоявления.

Но кой библейски момент именно обозначаваме на този ден?


Св. Йоан Кръстител кръщава Господ Иисус Христос във водите на река Йордан.

В петнадесетата година от царуването на Тиберий (14-37 г. сл. Хр.), в Йорданската пустиня проповядвал св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча – последният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва и че е нужно покаяние. Онези, които се каели и изповядвали греховете си, приемали да бъдат кръщавани в река Йордан.

Преди да започне Своята обществена проповед, Господ Иисус Христос също отишъл да се кръсти от св. Йоан Кръстител. Според евангелието Спасителят тогава бил на около тридесет години (Лук. 3:23), а според традицията това станало на 6 януари.

Празникът бил наричал още и ден на просветлението, защото в древност оглашените се кръщавали масово в нощта на празника (също както на Пасха и Петдесетница). Кръщението наричали също светлина, а кръстените – просветени.

Освещавала се и вода, която се използвала при кръщението. Сведения за чина на освещаване на водата имаме от IV и V в. Някои църкви на Запад през Х век също познавали обичая на този празник тържествено да се освещава вода.

Празникът Богоявление започва да се празнува през III век в Египет. Първото свидетелство за него ни дава Климент Александрийски († ок. 215 г.). Ориген († ок. 254 г.) не го споменава при изброяване на християнските празници от първата половина на III в. в Александрия. Също от III в. е известно и едно слово за този празник от св. Григорий Неокесарийски Чудотворец († ок. 270 г.).

Св. Йоан Кръстител кръщава Господ Иисус Христос във водите на река Йордан.

През първата половина на IV век празникът вече се чества повсеместно на Изток. През 304 г. е известен в Тракия. Св. Ефрем Сириец († 373 г.) в своите слова (химни) за Богоявление говори за съвместното празнуване на кръщението и раждането на Спасителя заедно с чудото на сватбата в Кана Галилейска. Известно е и словото на св. Григорий Богослов († 389 г.) за този празник, а в едно от словата си за Рождество Христово той казва, че празникът се нарича двояко: Богоявление или Рождество, „защото Бог се яви на човеците чрез раждане“.

На Запад Богоявление се чества от IV век – най-напред в Галия (361 г.), след това в Испания (380 г.) и накрая в Италия (ок. 400 г.).

През IV век на Богоявление се прославя главно раждането на Спасителя. Кръщението Господне става основно събитие на този ден, 6 януари, едва след отделяне на Рождество Христово като самостоятелен празник, честван на 25 декември. Поклонението на мъдреците пред новородения Спасител се пренася към рождественската служба. Постепенно от празника Богоявление изчезва и честването на чудото в Кана Галилейска. Така основна идея на богоявленската служба остава кръщението на Господ Иисус Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан.

Причините, поради които Рождество Христово не се чества като самостоятелен празник през първите три века, се коренят в християнския възглед за човека, според който предимство пред телесното раждане и земния живот имат духовното раждане (кръщението) и телесната смърт, която е раждане за вечен живот. Ето защо смъртта на мъчениците била наричана рожден ден. Телесното раждане не е повод за радост поради това, че още един грешник идва на света. Радостно е обаче, когато този грешник повторно се роди в банята на кръщението. Ако го нямаше това духовно раждане, бихме могли заедно с многострадалния Йов да кажем: „Да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!“ (Йов 3:3). Ето защо ранните християни празнували възкресението Христово и неделята, Петдесетница и празниците на мъчениците, а както видяхме и кръщението на Господа много преди да се установи самостоятелен празник за Неговото раждане.[1]

Нос Калиакра, Шабла, България.

Отделно от православната традиция обаче българите следваме и наша народна такава. На този ден древното поверие гласи, че небето се отваря и Господ изпълнява желания. В българския фолклор ритуалите, както при всеки друг празник, и на Йордановден са пищни и свързани с тайнството Кръщение. Затова и символите са кръст и освещаване на вода. На много места празникът се нарича още Водици. На същия ден сутринта се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и свещеникът отива до водоем, където хвърля кръста. Мъжете се гмуркат да търсят кръста, а този, който го хване, ще бъде здрав през цялата година. На някои места като Калофер се провежда и зрелищно мъжко хоро във водите.

На 6 януари именници са едни от най-популярните имена в България: Йордан, Йорданка, Боян, Бояна, Богдан, Богдана, Данчо, Дана. Така че –
Богоявление е. Честит Йордановден! Днес на 6 януари 2020 г. не само празнуваме именния ден на Йордан, но нещо повече – Кръщение Господне или Богоявление.

Снимки: Интернет и личен архив на автора


[1] Вж. Александров, А. Богоявление и Рождество Христово. http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/01.06_Bogojavlenie/istoria.htm (Достъп 02.01.2020 г., 09:10 ч.).

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.