„Бъдете себе си, защото има прекалено много от другите.“ или какво е да си Играта

IgrataДокато слушам новото парче на Играта „Не си единствена“, наслаждавайки се на R&B звученето, нямаше как да не се замисля за създаването на музика и какви усещания трябва да преживява един музикант, за да създаде нещо толкова докосващо. Какво може да накара един човек да твори? Къде се крие голямата тайна на музата и как можем да се откъснем от ежедневните проблеми, за да я потърсим и използваме за създаването на нещо интересно, развлекателно, но и поучително за другите хора? Отговорите на тези въпроси не успях да намеря сама, затова реших да се допитам до един истински професионалист в тази област — не кой да е, а самият Ивайло Иванов — Играта.

Мястото на срещата ни беше фотостудиото на Емилиан Дечев, който беше подготвил обстановката по най-предразполагащ начин за целия ни екип. Разбира се, емоциите са неразделна част от творческия път на всеки, който се занимава с изкуство, което пък от своя страна само допринесе за приятния разговор с Играта, съдействащ на екипа ни във всяко едно отношение.

Здравей, Игра, ти си първият музикален изпълнител, дал интервю за VIA. Как си?

Чувствам се различно.

Винаги съм искала да започна разговор с истински музикант с въпроса от къде намираш тази муза, бе човек? Толкова години зад гърба си, толкова много хитове, безброй участия, фенове… фенки. Как успяваш да балансираш между ежедневие и намиране на заветното вдъхновение?

Не знам и аз вече как. Вдъхновението го носим в нас самите. Във всеки един човек го има. Ние с нищо не сме по-различни. Музикант човек или нормален човек… зависи с каква настройка подходиш.

Как издържаш на напрежението и как успяваш да се овладееш?

Просто понякога се пускаме по сала и нервите те хващат. Човек трябва да хване момента, в който може да се овладее и да капсулира целия този гняв. Всеки го прави по различен начин. Аз го правя чрез фитнес например. И добре, че има фитнес, защото когато отида на друго място след тренировка, фитнесът ми е изял по-голямата част от енергията и остава само една малка част, която пък се старая да дам някъде другаде пропорционално.

Igrata 02Къде е музата?

Музата е в компютъра. Там е. Защото когато отворя този „прозорец на света“, както го наричам, може да намериш муза в снимка, клип, послание, статус и т.н.

Крещи от всеки ъгъл?

Да. Зависи къде я видиш, защото не я търсиш. Ако я търсиш, е по-трудно да я намериш. То е като любовта и като всяко едно нещо. Тя сама те спохожда. Може да те удари музата във всеки един, неочакван и ценен момент.

Може ли спокойно да се каже, че животът на всеки човек — било то известен или не, е една спирала? От какво е изградена твоята спирала?

Ако си Азис определено е спирала (смее се…), ако си пиян също е спирала. Ако живееш в къща с извити стълби, като мен, също е спирала. Зависи в какво човек вижда спиралата. Има възходи и падения, разбира се, при всеки човек във всяка една държава. Ако погледнем годините в годините назад един Рим — винаги има.

Къде е твоята граница между благоприлично и пошло? Всички сме свидетели на тази вълна от еднообразие, която залива медиите и ние сме длъжни да понасяме едно и също, но до кога?

Простотията е наистина нещо, което се цени. То е видимо. По-голям кеф е да видиш как някой уринира (с извинение) на центъра, отколкото детенце, което е протегнало ръчичката си, за да се нахрани днес с братчето си. Винаги е било така.

Кога ще е краят?

Няма край на това нещо. То идва от нас самите. И докато се хокаме, мокрият парцал ни удря по главите и попадаме в безумна ситуация и изведнъж се осъзнаваме, че сме потърпевш елемент. Било то жертва, било просто участник.

Ок. Какво би казал за себе си, което другите още не знаят? Би ли ни споделил твоя малка тайна?

Моята малка тайна е… голямата ми усмивка. С нея успявам да победя дори себе си понякога.

Къде е музиката в сърцето ти?

Мястото е на харддиска и на флашката.

Освен като редактор на lifestyle списание, но и като твой фен, винаги съм искала да разбера каква философията ти за любовта?

Аз изкарах една песен „Не си единствена“. В един от стиховете се казва: „Пращам ви здрасти от тв екрани и поздрав за всички, които бяха играни“. Философия за любовта няма. Има готини стихотворения и послания, които всеки ден четем. Най-готино е като прочета от 12-годишно дете послание във фейсбук, любовно преживяване и вече хиляди разводи.

Как реагираш в такава ситуация?

Смешно е. Защото в цялата трагедия, човек се старае да получи повече лайкове в интернет, отколкото в истинския живот.

Ти самият отговаряш ли на такива послания?

Да, аз съм до болка директен. За което понякога съжалявам. Извинявам се на всички, които са го изпитали.

Пречило ли ти е това?

Пречило е, защото хората искат да не виждат тази директност. Искат да виждат точно обратното. Това е като да отидеш на касата на голяма хранителна верига магазини и застанеш на изхода, където те питат как беше пазаруването и ти отговориш отрицателно и те по инерция отговарят: „Да, благодаря! Какво!?“ Очакват нещо определено да кажеш и когато не го направиш — стават нещастни.

Ако можеше да избираш къде да се родиш, щеше ли да избереш друга държава? Или друг период от човешката история?

Аз харесвам България… въпреки всичко. Харесвам това, че познавам майка ми, познавах баща ми, познавам приятелите си. Въпреки, че ако имам машина на времето бих се върнал в стара София, защото напоследък гледам старите снимки и как е въртял трамваят пред Халите, впрегнат от коне. Всичко това си има своята красота. Но за времето. Само да отидеш и да го видиш, защото, повярвайте ми, много хора си казват: „О, там ще бъда като у дома си“, но надали би било така.

Какво има в момента пред Халите?

В момента пред Халите има една джамия. (смее се…) Всички да сме живи и здрави, религията е нещо важно. Всички сме хора.

Ти вярващ ли си?

Да. Имам своята позиция за вярата, религията и… Църквата.

Как би се описал — като емоционален или апатичен?

Импулсивен човек съм. Доста импулсивен дори. Човек на емоциите, на живота. Случвало ми се е в 00:30 да се вдигна и да отида на Витоша с кучето си.

Как се казва твоето куче?

Казва се Зак.

Коя е най-голямата ти грешка?

Нямам най-голяма грешка. Освен, че не успях да видя баща ми преди да почине, защото не бях в България. И до ден-днешен имам горчив вкус, когато се сещам.

Това може ли да е причина психологическа да не искаш да си в друга държава?

Не. Аз се чувствам изключително добре между чужденци. Бил съм обграден от много чужденци, които са готини, защото са усмихнати и добре настроени. Много добър пример за това как един чужденец може да се впише много добре в обстановката и да ти бъде приятел е Лео. Взаимно се учим какви са българи и италианци. Взаимопомощта като цяло е много важно нещо.

Кога за последно Играта пророни сълзи и за какво?

Когато готвя.

Значи вече знаем, че Играта готви.

Готви. От момента, когато се наложи да свалям килограми и успях да го постигна, се наложи да се науча да си готвя всички тези неща, необходими за поддържането на тази форма. Старая се да си готвя. Даже обичам да експериментирам с много храни.

Кое ти е любимото?

Да нарежа много зеленчуци в едно, да ги сложа във фурната, овкусени с много подправки, кадърни за използване и задължително по стари бабини рецепти. След което да направя една физиономия, че не ми харесва и да сложа още. (смее се)

IgrataПоследният ми въпрос е най-важен и той е какво е посланието ти към читателите, съветът към младите ти почитатели, които искат да ти подражават?

Бъдете себе си, защото има прекалено много от другите. Ако искат да следват моите стъпки — аз съм изживял моите грешки, поне не ги повтаряйте. Смея да кажа, че до голяма степен повечето хора в българския шоубизнес са изключително голяма пародия на живот, защото описват разни фантасмагории, които не са преживели. Слушайте рап — спасете салфетка.

И така, в края на деня едно вече беше ясно — творец или не, всеки човек изпитва емоции, пролива сълзи, има своите тайни и може да научи други хора на готини истории и разкази за себе си. Играта беше изключително интересен събеседник. Разкри преживявания от личния си живот и ни показа как с постоянство и търпение, дори в най-напрегнати моменти, можем да останем себе си и да достигнем и най-високите си цели.

Фотограф: Емилиан Дечев • Магазин: URBAN STYLE, BEST CODE • (Интервюто с Играта е за списание VIA MAGAZINE, април 2014 г., брой 1)

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.