Албена Чакърова: Искам да се намеря там от където съм започнала

Тя е жена, която събира в себе си полюси. Тя е момиче с лазурен поглед. Тя е войн с челичен характер. Трудно ми е да опиша накратко днешната гостенка на VIRAGE Journal, която с огромно удоволствие наричам моя приятелка, защото и духа, и характера и творчеството й са многопластови и пъстри. Актриса, майка, поет, изкушение… това е Албена Чакърова!

Кариерата и стартира ударно с детска главна роля във филма на режисьора Васил Мирчев, по сценарий на Никола Статков и Иван Славков – „Неочаквана ваканция“. Следват още няколко ленти – „Все отлагам да те забравя“, „Сезонът на канарчетата“, „Стрелящи ангели“, „Трафик“.

Театралните си изяви, актрисата прави в Народен театър „Иван Вазов“ и в „Сълза и смях“.

Но в нашето интервю аз искам да ви запозная със стихията Албена Чакърова. Тя е от малкото хора, с които можеш да се сприятелиш за минути само защото си откровен. Без поза, без маска и директно – това е начина!

Здравей, Албена! Благодаря ти, че си толкова ярка… и за това, че прие да гостуваш в нашето младо издание VIRAGE Journal. Ще започна съвсем банално! Как си?
А, много съм добре! (смее се) Събрала съм се.

Какво те разпилява?
Много мисли, много работа и много дела, които имам да свърша.

От къде искаш да започнеш? Къде искаш да се намериш?
Най-вече искам да се намеря там от където съм започнала. Аз съм актриса, Винаги ще искам да се занимавам с изкуство, театър, арт. За това и сега работя на такова място – арт! Надявам се да открия най-правилното място за себе си. Нещата са се променили много от както аз не работя. Това са 10 години все пак. За да се събера аз трябваше да отсъствам едно известно време. Да се откъсна от работа от обществения живот, а пък в това време много хора решиха пък да ме забравят… в което няма нищо лошо.

Но и много хора те помнят. Много хора помнят „Неочаквана ваканция“. Какво ти даде тази ваканция?
„Неочаквана ваканция“ беше едно огромно изпитание. От дистанцията на времето аз го виждам точно така. Изпитание защото аз имах шанс да играя, да се съревновавам ако щеш, с актьори от голяма величина – Георги Калоянчев, Тодор Колев, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Кирил Господинов, Константин Коцев… И това за едно дете на 12 – 14 години това е невероятно изпитание наистина. А сега една голяма тъга, защото повечето ги няма на белия свят. Просто си отидоха, а и мина нашето време…

Какво си „купи“ от тях?
Нищо не съм си купувала! Те ми го подариха!

Кое е най-ценното, което ти подариха?
О, много са ценните неща! Научиха ме ма на много – на внимание, на начин на общуване. Да не говорим за екипа, който за времето си беше изключително професионален. Научиха ме да умея… чисто човешки. Актьорите ме научиха да съм такава каквато съм. Понякога своенравна, лоша, понякога смирена. От всичкото това се научих едновременно да мога и да съм! Е, имаше и чисто практични. Да яздя, да хвърлям нож, а дори и най-елементарни житейски неща. Получавах съвети каква трябва да съм като майка, домакиня… (смее се)

Връщам те малко назад в разговора ни. Ти каза, че ти се е наложило 10 години да отсъстваш от сцената, от прожектора. Очаквана или неочаквана беше тази ваканция? Къде те води пътя след големия успех, къде криволичи?
Струпаха се много обстоятелства, случки в живота ми, от които аз се почувствах много изцедена. Така реших да си взема отпуска. Но с течение на времето човек се отпуска и се увлича в този отпуск, осолено ако сам си го разписваш. И така се проточи 10 години. Не се чувствам зле от това. Аз не съм спирала да бъда активна в социални мрежи, в постоянен интерес какво се случва. Работила съм, писала съм, дори съм учила. Просто не стоях в сграда… Исках да бъда наблюдател по-скоро, та когато изляза на белия свят, като проходя отново да се ориентирам. С всичко да съм наясно – конюнктури, ситуации, пътища, гари… Защото знаеш, някои влакове си тръгнаха, но пък останаха други гари!

Остави ли някои „куфари“ в миналото?
О, доста куфари! Тези години ми показаха, че човек се товари с излишни вериги, излишни паразити, които му пълзят по главата. А като се поотърсиш доста измет пада, бая метене пада!

Значи си укрепнала?
Със сигурност.

Ти си актриса. Да се въплъщаваш в роли е естествено. Има ли роля, която си отказвала?
Има роли които са ми отказвали. Има и роли, които аз съм отказвала.

Защо?
Защото съм смятала, че са неподходящи. Имаше доста незначителни роли!

Коя роля искаше да изиграеш?
Още не съм я изиграла! Между другото аз искам да изиграя една малка роля. Една малка роля от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. Ролята на Меркуцио. А защо го искам, не зная! Това искам от дете! Харесва ми. Той е събирателен образ. Той плаща с живота си, плаща с кръвта си. Така завършва гениалния монолог… че тялото му ще гние в земята, ще го ядат червеи, но ще знае че е направил първата крачка от някакъв скок.

Характерно ли ти е себеотрицанието?
В някакъв много идеалистичен свят да, но в този сега… категорично не.

Политиката също е сцена. Какво никой не видя заслепен от възторг от промяната, кледайки към неясна мъждукаща светлинка в много дълъг тунел? През 90-те ти беше лице на събитията. Говори ли ти се за това?
Говори ми се. Аз видях за тези 26 години как хората се променяха. Какви метаморфози претърпяха, как се преобличаха как се оцветяваха, как се пребоядисваха, как се оляха, та стигнаха чак до хомосексуалистки прояви някакви. Пък аз си останах там. Останах си демократ, не си промених принципите. На същата позиция съм, на която можеш да ме завариш ако се върнеш назад в онези времена. Не мръднах от позицията си, въпреки че хората които съм подкрепяла, за които съм викала, вярвала съм им и съм искала да дойдат на власт… от тях съм получила най-малко! Най-малко като житейски, човешки дарове! Когато тези хора вече бяха на власт съм уволнявана, третирана зле, не съм толерирана… напротив! Какъвто и да е човека на власт, трябва да устои на идеала си… на вярата си! Не можеш да станеш хомосексуален в оня… шарения смисъл. Така да се изкелиферчиш, че да заприличаш на перекенде, само и само да останеш на върха.

Тя не се случи демокрацията.
Ми не се случи, да. Алчните, непочтените… страшни хора. Той говори по телевизията, че е отце отстъпник! Отрича се от баща си, само и само да бъде… еди какъв си! Това е извън нормите на човешко поведение, според мен!

А изкуството?
Изкуството е нещо, което само припокрива. Както казват японците, не знам дали го знаеш – Изкуството е живот с една роза отгоре!

Алчните в изкуството?
Алчни колкото искаш. Зависи колко са талантливи обаче!

Смяташ ли, че се загуби отговорността у хората, които произвеждат продукция – кино, музика, телевизия – да възпитават, да естетизират, да култивират?
Именно! Ето ти пример. Имах уникален преподавател по руска литература, който беше член на БКП между другото, смяташе руските поети за едни от най-гениалните именно защото те предлагаха големия комерс. Не е лошо да се печели, нали така. Тука въпроса е как. С какво качество ще е продукта. Да вземем един Висоцки, който прави малките си песни, Есенин който пише дълги, лирични поеми за майка си. Но виж, те не са някакви хиперболизирани щуротии.

Сега ако нямаме окичена панделка едва ли не на носа си, няма да продадем нищо! Не, те са го правили скромно, но гениално. То изкуството не може да се търгува на дребно. То може да се проследява. Твореца, работата му, да се проследява. Така и публиката се възпитава. Така на парче да се рисува, да се играе в пиеса защото режисьора е модерен точно сега… не съумяхме да изградим една творческа линия. Тази линия да бъде проследена, за възпитаме публиката.

Дали не станахме жертви на жертви?
Абсолютно! Но ние сме си виновни. Наша лична вина е това! А с това ние се самоубиваме… заедно! Децата не възпитаваме в добро. Те си поемат по някакви пътища, които са чужди, внесени от интернет, от къде ли не. Субкултура! С това се занимаваме! Малко са истинските творци.

Сега е актуален въпросът за забраняването на символите на социализма. Тогава обаче имаше доста постижения в спорта, киното, театъра, балета, операта… медицината, къде ли не. Това се случваше в онези условия. На практика са символи на социализма. Какво мислиш за това? Заличаването на манталитета на едно поколение ще доведе ли до позитив?
Не! Та това е все едно да отрежеш на един човек половината му тяло! Не можеш да забраниш, да заличиш символиката на една епоха. От нея може да се поучиш. От добрите и от лошите и черти. Защо не са затворени Освиенцим и Бухенвалд? Това е било! Това трябва да се помни! Не означава, че се възхвалява. Това е някаква извратена цензура. Това е като да хвърляме книги в огъня! Абсурд, това са глупости. Трябва да имаме национална памет. Дори за най-негативните ни периоди. Това е пълен провал на демокрацията. Това е жива проба фашизъм!

Да сменим тази тежка тема с тази за… любов. Първата любов, първия любим, кога сме сигурни, че една любов е последна? Дали изобщо е възможно? Неостаряващата, незаменимата любов… несподелената
За съжаление първата любов умря! Умря в буквалния смисъл, като физическо тяло. За последна не зная. Неостаряващата съм аз! (смее се)

Албена ЧакъроваИмаш страхотни деца. Как са те?
Децата. Те са добре. Децата са каквито са и аз ги обичам точно такива. Те са свободни да правят каквото поискат. Защото когато човек е притиснат той прави точно обратното на натиска. Децата трябва да бъдат самостоятелни, емоционални. Трябва да са хора, които взимат решения, та дори и да бъркат. Ще сбъркат веднъж, втори път, трети път няма да сбъркат.

Мечти, намерения или планове има Албена Чакърова?
Най-вече мечти! Планове нямам! Намерения… само добри! Твърдо мога да кажа, че непрекъснато имам добри намерения. Но мечти имам страшно много! Мечтая за какво ли не. Човек спре ли да мечтае, пиши го бегал! (смее се)

Мечтите добре, но има ли нещо което искаш час по-скоро да се случи, да се отпуши?
Искам най-накрая да се случи един момент, нали знаеш като на двигателя. Върхов момент на буталото, за да мога да поема ангажимент, който да ме направи щастлива, да ме стабилизира и емоционално и материално. Материалната стабилност не искам да е в милиони… не, като на всеки нормален човек. Не съм алчна. Никога не съм била. Та от такова бутало имам нужда, да ме изтласка. Ниския момент ще го преживея, защото ще набера пак инерция… Трудно е след 10 години. Съзнавам напълно. Хората не те приемат лесно в обратно в кръга си! Аз се подложих на дълго усамотение наистина. По едно време дори се бях заинатила – няма да се показвам! Не желаех, не исках! Не ми се занимаваше!

Албена ЧакъроваКакво не те попитах, Албена?
Не ме попита нещо много важно! Колко щастлива съм от това, че съм баба? Да, ти нямаш представа, когато мама ми казваше – Ще видиш как ще обичаш един малък човек повече от детето си! Аз не вярвах! Изобщо! Сега… вярвам!!! Ако нещо се случи с внука ми, направо живи дера без да се замислям! Честно!

Нека е здрав, ти също и всичките ти любими същества. Страхотна си, Албена! Много ти благодаря за това интервю. Искрено се надявам това да е само първата от много срещи!
По традиция молим гостите ни да отправят своето послание към читателите на VIRAGE Journal.

Вираж е вид завой! Макар и широк завой, е завой! Моля бъдете внимателни!

Снимки: личен архив, илюстрации от стихосбирката „Албена Чакърова 45“, художник Николай Каров

Author: Nora Radeff

Дизайнер, графичен... дизайнер! Автор на концепцията на Virage Journal, автор и главен редактор на AGRO Journal и Жените - зона свободна за изява, арт директор, важна и незаменима личност!

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.