Slim: „Винаги проверявайте информацията, която стига до вас.“


„Знай, най, най, от понеделнишки обичам да стартирам безделнишки знай, най.“ Само това изречение ми е нужно да напиша, читателю, за да си припомниш времената, когато BG рапът все още се ценеше по един малко по-различен начин от едни малко по-различни хора. От тогава, до ден-днешен много се изписа, много се изговори… много и се промениха стандартите и критериите – нови технологии, нови търсения и какво ли още не. Но преди да съм изпаднала в прекомерни разсъждения там, където не трябва, ето с какво искам да те занимая днес.

Следващите редове са посветени на един артист, с чието творчество ние всички, които имаме отношение към рап културата, сме преживели различни събития, а именно Станислав Колев – SLIM. SLIM стана популярен през 2000 година с първото си парче „Началото”, което веднага зае челни позиции в родните музикални класации. Парчето бе последвано от други две – „Кой” и „Знай най”, които също мигновено стават хитове. През 2002 година излиза албумът „Филмотека Slimissimo”, който и до днес е най-продаваният албум на „Снайпер Рекърдс” – с продадени над 30 000 копия.

Между 2006-2010 година той създава групата „SLIMsize” и се ориентира към ъндърграунд сцената. SLIM често споделя една сцена със звезди от световна величина като Delinquent Habits, Funkdoobiest, Guru (RIP), Redman & Method Man, Xzibit, Psycho Realm и редовно участва на големи музикални фестивали в страната и чужбина.
Посланията, които SLIM оставя в своите текстове, както и типичната за него употреба на метафори, са запазена формула за успех, която той прилага и в последния си проект „Шампиони“. Тайната рецепта на SLIM за успех обаче не е акцентът, върху който искам да наблегна, а едно ново постижение за музикална rap България – клипът към „Шампиони“ е първият, заснет по технологията „Stop motion“ в стила. Парчето е съвместен проект с DJ Stancho, а „вината“ за клипа поема Радостин Събев – Шошо. Шошо съсредоточава вниманието на зрителите върху различни столични места и национални обекти, докато SLIM прави това, което най-добре прави.

Но, за да разбереш, читателю, повече за вдъхновенията и трудностите от самия SLIM, продължи надолу и чети.

Здравей, Слим! За мен и нашия екип е удоволствие, че се отзова на поканата ни и в момента провеждаме това интервю. Преди да навляза по-дълбоко в живота ти (малките постижения на журналиста), разкажи ни повече за най-новия ти проект „Шампиони“. Как се случиха нещата? Кой даде идеята? Всичко.

Откакто работим отново заедно със Станчо, редовно си правим джемове, и си рапирам разни текстове, пробвам нови работи и естествено редовния фрий стайл. И понеже всичко се записва, докато си измислях няк’ви нови неща, Станчо скочи натисна стопа и каза: „Ей, т’ва е!“ Сглобихме го с аранжимент и музика и след това го послушахме няколко дена, допроменихме го и така се роди и завърши проектът, който решихме да облечем и във видео, като първият човек, за когото се сетихме, бе Шошо. Той се изкефи веднага на трака и така продуктът стана вече цялостен. Ще уточня за феновете с очаквания, че това е поредният експеримент с друг стил на рапиране и клатене на ритъма, както и за първи път някак успяхме да не сме толкова социални, а да направим нещо забавно. Ако чуеш трака в клуб ще разбереш за какво точно говоря. Като цяло е пародия, за този, който може да го разбере.

Всеки артист има своите вдъхновения, от които черпи идеи, кои са твоите за създаването на парчето – музика и видео?

Хм, не съм се замислял. Отдавна не се взимам насериозно, затова не обичам да планирам, а някак се научих в живота да оставя нещата да се случват, пък и работата в екип винаги ти дава повече варианти за изпълнение на нещата, т.е. може да заключим, че ме вдъхновява свободата на действие, гледам какво има около мен и как мога да го използвам, грабвам дъската и се пускам по вълната.

Колко време ви отне на всички като екип, за да създадете „Шампиони“?

Парчето стана бързо, ама виж снимките си изискваха своето време. Техниката стоп моушън е тежка за изпълнение най-вече от артиста, но винаги съм обичал такива сладки жертви в името на изкуството.

Като споменах екип, не мога да не спомена, че това е едно от най-трудните неща, когато има някаква творческа работа. При теб има ли я тази трудност – да сформираш правилния екип, правилните хора, правилните места и т.н.?

Така е права си. В България си е тегаво това с екипите открай време, но при нас нещата за огромна радост просто се случват, някак без думи дори, затова гледам малките екипи и ги предпочитам и ако всеки си свърши работата, без да се меси в тази на другия, то тогава продуктът и резултатът от него са солидни.

След „Шампиони“ какво следва? Ще ни изненада ли SLIM с нещо различно от досегашния му стил, например?

Никога не съм се ограничавал със стилове. Харесва ми голяма част от новата електронна сцена. Експериментите не спират, но реално със Станчо се готвим за албум, изцяло клубно ориентиран. С Шошката вече работим по второ видео, което е малко по-социално, но все пак продуктите ни винаги са били насочени към клубната вълна, затова няма да прекаляваме със социума.

Да върнем времето назад. „Знай най“ – гениално парче, особено за онези времена. Какво беше чувството толкова бързо да се прочуе нещо толкова ново тук, в нашата родина?

То беше като някакъв сън… всички те познават, знаят ти песните, ходят ти на участията, ти взимаш кинти, позволяваш си и повече непозволени неща. Но истината е, че ние извършихме тогава голям обем от работа, което само хора, които са го живели могат да го разберат. Отстрани изглежда, че е само забава и кинти, ама си е сериозна работа. Пък и екипът тогава бе солиден, докато не започнахме да си завиждаме един на друг и да си гледаме в чиниите и всеки да си дърпа покривчицата към себе си.

Успехът и славата промениха ли те или успя да запазиш себе си по пътя?

Променя те животът и случките по пътя. Това е естествено. Образоваш се ако успееш, взимаш изпита и продължаваш (усмихва се…) Продължава този процес. Следващата ми стъпка е музикалната академия, дай Боже, ние организирахме с момчетата от Ре Акт маса концерти, научих се как се строи сцена и въобще какво коства организиране на цял концерт с изпълнители от световна величина. Създадох много контакти, обиколих фестивали по света и разширих мирогледа като цяло. Усвоих практическата част, остава ми теорeтично да го затвърдя.

И още по-лично – как би определил себе си? Песимист или оптимист?

Слимарист (смее се…) Тука се сещам за вица с песимиста и оптимиста. Закарали ги на гробищата и песимистът казал: „Е-е-е-е, колко много трупове има тука!“, а оптимистът възкликнал: „Е-е-е-е, тука само плюсове-е-е!“ Мисля, че съм към плюсовете, обаче много обичам провокациите и често играя и ролята на песимиста, зависи колко оптимисти има около мен.

Ако съществуваше машина на времето, в кой период от човешката история би се изпратил?

О, не! Тук и сега винаги е най-добре!

Като теолог не мога да не ти задам и следния въпрос – вярваш ли в Господ?

Значи ако си теолог, отговарям като богослов – когато мога помагам на клира в няколко църкви и ти отговарям със Символа на вярата:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин!

Православен възпитаник на Софийската духовна семинария св. Йоан Рилски.

И посланието ти към нашите читатели е…

…Винаги проверявайте информацията, която стига до вас. Помнете историята и будителите, разберете или си припомнете кои са те и какво са направили в живота си за тази страна, за да можем до ден-днешен да четем и пишем на родния си език. Обичайте се и най-вече – бъдете истински!

Снимки: Личен архив на Слим

 

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.