Мартин Механджиев: „От любов към играта…“

НАЛБ

„Някои хора искат да се случи. Други мечтаят да се случи. Останалите просто го правят.“ Майкъл Джордан
Прав е Майкъл Джордан. Когато искаме нещата да се случват първо трябва да повярваме, а след това да пристъпим и към действия. Ето каква е тайната на една преуспяваща кауза, намерила начин да работи, въпреки неустойчивите времена, в които се налага да живее българското общество. И нека се поправя – това не е просто кауза, нито просто любов към играта, това е действаща организация, доказала способностите си – Националната аматьорска лига по баскетбол (НАЛБ). Именно за баскетбол ще говорим в следващите ни редове, драги читателю.
Най-мащабната баскетболна лига в България започва с мъжки отбори, но през четвъртия сезон за първи път се включва женско и ученически първенства. 2014 година дава старт на баскетболни празници и в други градове, а също и на кампанията „Забравените лица“. От 2014/2015 вече и ние феновете започваме да се радваме на целите мачове on-line. След като през 2015 година НАЛБ получава официално поздравително писмо от Министерството на младежта и спорта, организаторите започват да издават сертификати на участниците, които да послужат за бъдещото професионално развитие.

Мартин Механджиев

Повече за лигата разказва Мартин Механджиев, роден през юни 1992 година в София, чиято първа идея е създаването на НАЛБ. Освен добър ученик и студент, Мартин проявява още едно качество у себе си – любовта към баскетбола. Още от 3-годишна възраст проявява желание и талант в спортна насока и… резултатите са налице.
За НАЛБ разбирам от създателите на един от отборите в баскетболната организация JEDI MASTERS и тъй като имам нескрит интерес към всичко иновативно, градивно и ползотворно, реших да се „включа“, макар и виртуално, в каузата. Ето какво открих.

Марин Механджиев и Мартин Механджиев

Снимка: Марин Механджиев и Мартин Механджиев
Здравей, Марти! Изключително ми е приятно да разговарям с теб, особено когато става въпрос и за една вдъхновяваща кауза. Разкажи ни повече за НАЧАЛОТО. Как започна всичко? Как се роди НАЛБ?
Здравей и предварително благодаря за възможността да отговоря на въпросите ти! Всичко започна през 2011 година. Още бях ученик, когато започна да ми узрява в главата идеята за НАЛБ. Тя се роди по много проста причина – просто имаше потребност от нещо такова. Бях на 18-19 години и виждах как мои съотборници, връстници и приятели се отказват от страстта, на която бяха посветили детството и юношеството си. И се отказваха не заради липса на качества, а заради липса на възможност да играят. Е, трябваше да се направи нещо, което да запази любовта към играта на всички, които някога са я обичали, а и да я предават и на други. В същото време осъзнавах, че ако се съберем достатъчно кадърни и можещи хора, които имаме желание тази кауза да се развие, може да се получи нещо прекрасно. Идеята беше да се проповядва баскетбол, да се заразява с любов към играта и да могат всички желаещи да правят това, което обичат. И всичко това да се прави не както сме свикнали да виждаме у нас, а както трябва. И така от сезон 2011/2012 всичко започна да се случва и на практика. Първите ни мачове бяха на 6 Ноември 2011 година. Идеята претърпя невъобразимо развитие през годините. Ако някой ми беше казал, че четири години по-късно НАЛБ вече ще фигурира в учебник по спортен мениджмънт и ще бъдем канени да изнасяме лекция във висше учебно заведение, вероятно дори на мен щеше да ми прозвучи невероятно. Но всичко дотук е нищо повече от едно добро начало.
Каква е твоята лична кауза? Какво искаш да постигнеш с участието си в нещо толкова грандиозно?
Искам да променя статуквото. Искам да бъде разбита закостенялата система. Искам всичко това да се случи чрез позитивизъм. Искам да покажем, че нещата могат да се случват както трябва. Искам все повече хора да обичат баскетбола, защото това е най-великата игра. Личните ми мотиви явно са твърде идеалистични, но да приемем, че няма да се сърдя, ако бъда запомнен като човек, оставил някаква положителна следа в баскетбола ни.

Мартин и Рижия

Снимка: Мартин Механджиев и Иво Караджов от „JEDI MASTERS
Какво е твоето вдъхновение и какво даваш от себе си, защото не е тайна, че всеки голям проект изисква и определени лишения?
В продължение и на последното, което казах, аз смятам, че закостенелите представи в България трябва да бъдат пречупени във всяка една сфера, не само в баскетбола. Баскетболът е в моето сърце и винаги ще си остане така. Закостенялата система обаче е навсякъде около нас. Една от най-непонятните човешки черти за мен е примирението. Когато завършвах училище и бях поставен пред дилемата дали да продължа образованието си в България или в чужбина, именно това надделя, за да остана в България. Не мога да приема твърденията, че нещата в родината ни никога няма да се оправят. Не мога да приема твърденията, че нищо не зависи от нас. Вярвам, че всичко може да бъде постигнато и че само от нас зависи всичко да бъде както трябва. Не само в баскетбола, а въобще. Може би все още съм твърде млад и наивен, но честно казано предпочитам да си остана такъв.
Лишенията действително са много, но сам съм си го избрал.
Кой е любимият ти отбор?
Имайки предвид факта, че съм израснал в ерата на Майкъл Джордан, колкото и банален да е отговорът ми, любимият ми отбор винаги ще си остане Чикаго Булс. Симпатизирам изключително много на Дирк Новицки и докато той се състезава, ще стискам палци и за Далас Маверикс.
Ти самият участваш ли като играч на някой отбор?
В момента се състезавам в отбора на София Хоукс. Преди това съм играл и в други отбори. Отборът на София Хоукс ми подаде ръка след контузия и операция, за което съм благодарен. За съжаление участието ми е свързано и с конфликт на интереси. Факт, който осъзнавам напълно. Закърмен съм обаче с баскетбола и за момента надделява „крастата“ и фактът, че не мога да си представя да не играя баскетбол на състезателно ниво. Аз съм като всички останали участници, просто обичам тази игра и искам да играя.
Малко по-лично. Какви трудности срещаш по пътя и как се справяш с тях?
Трудностите са наистина много. Те са свързани най-вече с невъзможността да се угоди на всички. Затова и вярвам, че трябва да има принципи, които да се следват неотлъчно. Често това ми коства допълнителни главоболия. Дори приятели, които участват в НАЛБ, недоумяват как може да бъдат поставени под общ знаменател с хора, с които съм се запознал преди месец, тъй като са започнали да участват в НАЛБ. Убеден съм обаче, че това е пътят.
Кой е до теб в най-трудните моменти?
Разбира се, когато говорим за НАЛБ на първо място трябва да спомена баща си Марин Механджиев. Той е човекът, благодарение на когото съм се влюбил в баскетбола. Има огромен опит, който винаги ми е много полезен, а в същото време чувството му за справедливост е изключително силно развито. Трябва да спомена и Борис Данаилов, с когото работим заедно още от създаването на НАЛБ. Логично, екипът на НАЛБ, близките ми, приятелите ми също подкрепят както мен в трудните моменти, така и всичко, което правим.
Какво е НАЛБ за теб? Какво място заема в сърцето ти?
Понякога се притеснявам, че заема твърде голямо и твърде важно място… Наистина съм взел твърде присърце цялата тази кауза, мисия. От време на време дори ми се налага да си представя живота си без НАЛБ, за да не съм прекалено обсебен. Посветил съм на НАЛБ страшно много време и емоции. НАЛБ е моят начин да покажа, че вярвам.
И сега един от любимите ми жълти похвати – какви са бъдещите цели и кроежи, които чертаеш ти и момчетата от отборите? Колко е достатъчно? До къде ще стигне каузата?
Съдейки по желанието ми за развитие през последните четири години, категорично мога да кажа, че за мен никога, докъдето и да стигне НАЛБ, няма да е достатъчно. Искам каузата да залее цялата страна като начало и всичко навсякъде да бъде повече от перфектно. Смятам, че момчетата от отборите имат същите разбирания, като не мога да отрека, че подкрепата, която срещаме от участниците в НАЛБ е изключителна. Всъщност това показва и че НАЛБ е кауза, а не просто продуктът, който различни хора използват, за да се забавляват. Всички гледаме в една посока и правим каквото можем, просто защото обичаме баскетбола.

НАЛБ екип

С кого от играчите си най-близък?
Близостта често се оказва твърде преходна, за да си позволя да цитирам имена. Както казах, случвало се е хора, в които се кълна, да се отричат от приятелството ни заради принципността ми. В НАЛБ участват изключително много хора, с които сме замесени от едно тесто. Поддържам приятелски отношения с много голям процент от участниците, а на част от тях съм се убедил, че мога да разчитам и извън баскетбола.
Каква е личната ти философия за баскетбола и за живота?
Че всичко е в нашите ръце. Че с труд и всеотдайност всичко се постига.
А имаш ли други хобита? Какви са?
Колкото и рядко да ми се отдава подобна възможност, обичам да пътувам. Обичам да правя някакви опити, често жалки, да си почивам от баскетбола.
Спортуваш ли нещо различно?
Преди много години, още преди да започна да тренирам баскетбол, съм тренирал за известно време карате и лека атлетика. В момента спортните ми активности са посветени изцяло на любимата игра.
И за финал – какво е твоето послание към читателите на VIRAGE и фенове на НАЛБ?
Аз вярвам! Правете го и вие!
Снимки: Личен архив на НАЛБ

Author: Тори Алберт

"Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш." К. Кастанеда

Share This Post On
468 ad

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.